Малко поулегна, малко време мина, нарочно не писах нищо след самия концерт - като исках да преценя по-трезво от лека дистанция. Е, мнението ми е: METALLICA МИ ОТВЯХА ГЛАВАТА! Бил съм на големи концерти, бил съм на малки концерти, бил съм на концерти на любими групи, както и на не толкоз любими. Еми тва засиа е най-готиното ми изживяване на концерт. Пях, скачах, виках, не ми пукаше ни за дъжд, ни за място. Ако трябва да правя някакъв по-сериозен разбор на концерта, трябва да кажа, че това определено не беше най-силния такъв на металика. Гледал съм доста на ДВД, имам приятел, дето е бил на 7 техни лайв-а - неговото мнение е същото. Вече почват да остаряват и не се раздават на 100% на сцената, а и дори да го правят - днешните им 100% не са като едно време. Имаше леки ядове с осветлението, с екраните зад сцената, които първо изгаснаха, а после бяха черно бели чак до последния бис на seek and destroy. Като казах seek and destroy - никога не съм харесвал чаааак толкоз много таз песен, но оназ вечер като стадиона щеше да избухне - беше готино преживяване. В крайната сметка - перфектни професионалисти, едни от любимите ми песни, приличен звук (макар, че можеше и по-добре) - АЗ ИЗКЕФЕН!!! И ще ида пак, ако си изпълнят обещанието да додат догодина :)

Направих и сефтето в “българската столица на рока”. Manowar в Каварна. Миналата година съжалявах много, че не успяхме да идем и за тази нямаше никакви съмнения, че ще направя възможното. И след като с детето няма проблеми и решихме първото му показване пред голяма публика - така наречената “погача” да е на 5 юли, то аз па реших да отпраша за Каварна - и без тва на погачата се канят само жени и деца, а мъжете не се допускат. Речено - сторено. В събота минах през Спортс Сити и си купих едни нови обущаци, дето им бах фърлил око и газ към Каварна. В колата тихичко звучеше… как кво? Manowar разбира се :) Тихичко, щото разколачих музиката, за да мога да качвам количката на детето в багажника (тя пак не се събира там, разбирасе :)) ) и около 5 часа пристигнах на стадиона. Малко помотване да се ориентирам в обсатовката, да паркирам колата на удобно място за напускане и спане, малко релакс и към 8 се заредих за влизане. HolyHell закъсняха с около половин час, което заедно с очакването и SixthSence да са втора подгряваща група ме изпълни с леко притеснение какво ме очаква напред. В тоя момент се сетих и че Manowar ще се опитат да счупят рекорда на Guiness за най-дълъг хеви-метъл концерт. В интересе на истината като сложих точката на последното изречение се порових в нета и не открих никъде информация за подобен рекорд, еле па от Гинес - те имат някъф рекорд на група дето е пяла 2 дена, ама нямаше категории - хеви-метъл, реге или незнам кво си. Както и да е - светна ми в главата, че обикновено концертите продължават около 2 часа. Което са около 20 песни. И като се кефиш много на 10 примерно - слушаш 10 и 10 пълнеж и си тръгваш доволен. Ама има банди дето свирят по 3-4 часа… демек ако Manowar се опитват да счупят рекорд, трябва да е повече… абе почнах леко да се замислям. Концерта почна в 10 без 10. В първия час и половиня нямаше “моя” песен… почна да ми става досадно леко, пък и звука беше отврат. А, за звука трябва да отворя една скоба. Без да съм “хай” меломан - за мене качествения звук е много важен. Може да бъркам, но за мен компакт диска трябва да звучи така, че се едно съм в концертната зала. И обратното - като ида в концертната зала - да слушам звука така както го чувам от компакт диска. Отклоненията са възможни, понякога неизбежни - но винаги за мене е важно качеството на звука. Е… тука Жокермедия се изложиха жестоко според мен. Holyhell пяха с много прилични настройки, чуваха се отделните инструменти, вокали и т.н., но на Manowar явно усилиха повече от възможностите на техниката, което доведе до страхотни пикове във високите, брумове в ниските пълна липса на средни тонове. Да не говорим за някаква акустика на самия “стадион” в Каварна, който според мене изобщо не става за такива мероприятия. Ехото лети навсякъде, връща се, втори, трети път. Ся… ясно е, че Цонко едва ли може с магическа пръчка да направи сичко… но имам чувството, че някой смята хеви феновете за магарета, дето понеже ще изпият по 10 бири изобщо няма да им пука. Може и в известен смисъл това да е вярно, незнам… ма аз съм си аз и съм претенциозен. Та в крайната сметка към 1 часа се предадох, след 15 минутно соло на китара, което се състоеше в блъскане по струните и навиране на китарата в колоните за да се получи адска микрофония. Като излязох от стадиона - поради зверския ми късмет, а и поради натрупаните по-горе негативни впечатления, съдбата реши да ми го върне тъпкано. Manowar забиха най-яките си хитове, които сигурно щяха да ме изкефят и на тоя звук. Аз обаче съм магаре и инат и като си навия нещо на пръста трудно се разубеждавам - та… се прибрах в колата, където дослушах от далече края. Предполагам, че ако дойдат пак - пак ще ида, но този концерт определено не изпълни моите очаквания.

 В неделя - София :) Жега и слънце - абе на отиване към морето по-леко се пътува… що ли? :)

Мина седмица вече, ама се сещам, че не съм писал за разходката до Охрид. Еми направихме сефтето на Македония, ама така като гледам няма да е единственото ходене там :) Бяхме поканени на сватбата на братовчедката на Вени - много им харесал Охрид и решили там да се оженят църковно. Ние пък се чудехме дали да потегляме с малкия или изобщо да не ходим, щот се пак бебе на 2 месеца … ама накрая ни стегна шапката и пришпорихме астрата на запад. Няма да разказвам като пътепис - снимки с коментари има тук: http://www.thelastfolder.com/weblog/others/ohrid/ . Та с изключение на голямата жега, дългия път, притесненията за малкия и една-две срещи с полицията - всичко беше хубаво и отново Бобовия крак ще гази македонска земя :) Цените са като в България, може би леееко по-евтино, но пък и на места лееко по-скъпо. Като курорт, нормално е. Езерото е страхотно красиво, а Охрид е добра отправна точка и за лека разходка в Албания. Крайно впечатление - прекрасно :)

Наскоро една девойка изпищя от една голяма банка. Аз тука няма да и пиша името, щото не ми се иска да им правя реклама - но ето тук има пише по въпроса: http://photo-forum.net/forum/read.php?f=48&i=899767&t=896439. Новия рекламен подход на тази хубава и сериозна банка - след мърдащите се главички на кучета и олигофренските пляскания по ушите от служителките - е в сферата на офлайн, хартиения спам. Сладурите окичват на вратите на апартаментите в нашите хубави панелни блокове хотелски картончета, тип “не ме безпокойте”, с някво рекламно послание. Крадците разместват постелките и следят коя не е подредена след ден, че да разберат кой е на почивка - голямата банка им предоставя още един начин да следят кой кога си е у дома. Изобщо, наглото нахлуване на спама в личното пространство на хората приема гигантски размери. Не съм против тия реклами - напротив. Против съм обаче те да излизат от определеното им място и да се пъхат в “инбокс”-а ми. Аз трябва да решавам дали брошурата ще се качи до моя етаж, а не тоя който я праща. Инак е тъпо, а незнам дали и незаконно. Както и да е - лично за мене тая банка е загубила отдавна всякакви надежди да и стана клиент - едва ли и пука, ама пък и на мене едва ли ми е важно :)

Изби радиатора на парното на колата. Сиа тече антифриз в купето, смърди яко и от парното излиза дим - все едно съм се подпалил. Решението е мръсна газ, че поне да излиза през отворените прозорци. И ще кисна в офиса до по-късно, че да избегна големите задръствания, дето има опасност и да прегрее колата, ако цепката се отвори повече и изгубим антифриза. Бляк - аре още 150 кинта назад (поне). Лошото е, че се сваля таблото, за да се смени тва радиаторче и не е ясно дали като ми върнат колата няма да тропа и трака пустото табло, че да заприлича съвсем на бакшишка кола Астрата :) Майната му де… не е страшно, просто да си измрънкам :)

Пълна рутина се промъква в делника ми и нямам никакво време, а и желание да лог-вам някакви мисли тука. Не че и мислите са особено оригинални и смислени, че да се появяват в интернет. Ставане, работа, бебето, телевизия, сън. Ник’во време за четене, ник’во време за хобита, ник’во време за пътувания. Казвам си, че това все още е реакция на умората, натрупала се през последните 2 месеца, когато хем станах началник в офиса (демек работата, отговорността и психическото напрежение се увеличи значително), хем сменихме апартамента, та ремонти, пренасяния, тревоги покрай раждането и после по самото прибиране на Невена и Бобо вкъщи…  Казвам си го, но ми се иска вече умората да си отива, в края на краищата вече идва лято и позитивизма трябва да звънка.

Бобо е добре, с изключение на това, че вече се научи да ни се качва на главите с кански рев като не е на кеф. Коликите почнаха много рано - първата седмица - и ние като млади притеснени родители го дондуркахме денонощно. С което, естествено, той свикна и сега като го оставим в кревата му надава вой. Опитваме се да го възпитаваме като не му цепим много-много басма, ама то па сърцето ти се къса и нервите се опъват яко. Ще видим как ще действаме занапред - само времето ще покаже. Аз съм бил страшно ревливо бебе, да видим дали е взел моя характер тоз рогат добитък :)

Фотоапарат не съм хващал да снимам отдавна. Снимах на сватба на едни приятели преди седмица, но само съвет и църква, че бързахме да се приберем за храненето на бебока, та и там нещата поскоро бяха моментни снапшоти. Нямам и време да погледна снимките, че да ги пратя на младоженците да си ги имат. Бебока има точно 20 снимки и то все около изписването му - като се прибера вечер, никак не ми се снима. Де да знам, може да ми е минал мерака вече, а може и да е позаспал - щото понякога много ми се тръгва на някъде, само заради снимането, но пустия му мързел е винаги по-силен :)

Друго к’во - ново няма.

Вчера (08.05.08), в 15 без нещо, за пръв път изплака сина ми Богдан :) Както се пише по дописките “бебето и майката са добре под грижите на доктор Богословова”. Може да пиша по-натам по темата, че сия ми е малко странно все още… хем мина ден вече :) 

За първи път ме вкарват в блогерска щафета, ама щом Ети и Жоро ме линкват, няма начин да не напиша нещо. 

Та, кои седем албума бих взел със себе си на необитаем остров. Трудно решение, но…:

1. Metallica - Metallica или така наречения “The Black Album”. Без песните от тоя албум трудно изкарвам повече от 2-3 дена, макар да ги слушам вече 17 години.

2. Metallica - Master of Puppets - касетата я донесе един приятел на брат ми - оригинална, бяла, с обложка, текстове и всичките и салтанати. Освен готината музика - малко или много носи спомен, мисля че би подхождала на самотен остров.

3 - 4. Guns N’ Roses - Use Your Illusion - I and II - тва пък е класиката, която не се нуждае от представяне. Пак много спомен има в тая музика, от детските ми години, когато се събирахме да свирим, от купони и т.н… яко :)

5. Phil Collins - But Seriously - Яки парчета като Do you remember и Another day in paradise, къде без чичко Фил… най-доброто от него, според скромния ми вкус :)

6. Мисля, че не бих могъл да изкарам дълго и без нещо разпускащо - примерно Андреа Бочели. Няма да казвам албум, първо защото не познавам в детайли дискографията му, второ защото всичко което имам при мен е някакви “бест хитове”. Та ми е все едно - ама трябва да присъства в плеъра :)

7. Каквото и да е от българската естрада от времето преди “преврата”. Тоника, Сигнал, Щурците, Емил Димитров и Жоро Минчев - една компилацийка от 20тина песни ще допълнят чудно 7те и ще помагат на тежките самотни дни :)

Та тва е от мене - потупвам Китанов да продължи, щото така трябва :)

Скоро не бях чел нищо на Крайтън, ама ми похвалиха таз книга, пък и понеже колкот и да е ми е интересна ситуацията с глобалното затопляне и промените в климата - реших да си я купя. Останах много приятно впечатлен от Крайтън за пореден път. Чудесно действие, напрегнати ситуации, странни на моменти решения по отношение на героите и случките. Чудиш се “тоя що го остави жив сега, пък да го утрепа по-късно, без да е важен за сюжета герой”… абе общо взето някак нетрадиционен похват към писането - а пък и съвсем “крайтънов”.

Действието на книгата си е нормален екшън, с включени доста правдоподобни научни отметки, факти и личности - нещо като книгите на Дан Браун. Независимо от това, че претендира да е просто поредния нучнопопулярен роман, “Състояние на страх” повдига доста въпроси за научните разкрития, вещаещи края на света заради глобалното затопляне. Задава доста въпроси за уменията ни да разбираме климата и неговите промени, задава въпроси за способността ни да интерпретираме данните, и най-важното - за различните начини КАК да интерпретираме данните.

В крайната сметка генералните изводи от книгата са си за всеки. Личното ми мнение е, че в нея има много истина. Замърсяването на природата е факт, но ние не знаем точното значение на този факт. Глобалното затопляне е недоказано явление, може би единствено се наблюдава в големите градове, докато извън тях има и леко застудяване. Отдръпването на ледниците също е спорен феномен, тъй като има научни данни за много малка част от тях - пък и отдавна е доказана цикличността на подобни феномени, продължаваща хилядолетия. Истината е някъде по средата, както винаги - но нека се замислим - дали е по-добре за един учен, фондация, организация да работят тихо като мишки с по 50 хиляди долара годишна заплата, или е по-добре да вдигнат вой до небето за промените в климата и да разполагат с милиони за научна работа? Нека се замислим за радетеля на глобалното затопляне Ал Гор, който има къща с 20 бани, ползва електроенергия за 30 хиляди долара годишно на същата таз къща и поръчва най-редките, застрашени видове риба за трапезата си. Нека помислим дали докато той беше вицепрезидент америка не беше най-големия замърсител и какви са били неговите действия тогава…

Та… както казах - изводите всеки си прави сам, най-малкото пък на базата на някакъв роман. Но чрез романа и въпросите в него, чрез съпоставянето на новините, и изобщо на цялата информация - човек вече може да мисли.

Та оценката ми за книгата е - препоръчителна. Намира се във всяка книжарница - благодарение на БАРД.

Другаря Путин пристига в България. Голяма работа, голяма подготовка. Затварят се улици, вдигат се паркирали коли, предполагам се чисти и снега, извозва се към перловската река или друго място, където да се замете на скришно. Чудесна инициатива - поне малко от малко ще се изчисти града, пък и ще се покажем пред света, ще подпишем някой друг договор за газ, ще направим мили очи на Русия. В крайна сметка трябва да сме в добри отношения с голямата мечка - няма начин. Интересното почва от тук насетне. Трасето за делегациите вече е “маркирано” със знамена - по целия булевард България се редуват българското и руското знаме, окачени по стълбовете. И дори и да не си идиот и да си помислиш: “някой се е нагушил да направи няколко хиляди знамена, за кво им бяха толкоз”, то трябва да си идиот, за да ги сложиш на стълбовете така, че да закриват пътните знаци. Да, точно така - по България вчера нямаше пътни знаци - нито за предимство, нито за забрана на спирането, нито за разрешените завои - всичко беше покрито от красивите нови знамена. Днес гледам, че някои знамена са откачени в долната си част и подпъхнати под знаците. Което е добре, но гледката пък става толкоз грозна, та се връщам при горната си идиотска мисъл - “кой са нагуши, за да произведе и купи тия знамена”… Цялата ни държава цъфна, пари има за всичко, та и за това. Разбира се, това са дребни суми и едва ли трябва да издребняваме за тях, ама това което ми е болно е, че именно дреболиите и липсата на мислене, липсата на далновидност, липсата на съобразителност при дребните неща, пречат и големите да вървят напред.

Станахме най-богатата нация в света, ако се вярва на цените. Вчера седнах да смятам за известно количество покупки какви пари трябва да дам - та се оказа, че 5-6 неща, само за около 1000 лв сума, в америка излизат с 300 лв. по-евтино. Ми това значи, че за около 3-4 хиляди лева, ако имаш пазар - примерно на техника - по-добре да хванеш самолета, хем да си направиш екскурзия, хем да напазаруваш, хем да си после спестил някой лев…

Деа знам, рецепта нямам, ама има нещо дълбоко сбъркано в наща държава - изначално смотано…