The Last Folder

Преди известно време написах нещо като туториал за ръчно прилагане на така наречения “Shadows/Highlights на стероиди” за ФотоФорум. Това не е мое изобретение, за него можем да сме благодарни на Dan Margulis, който го прилага в своя последен “picture postcard workflow”.

Идеята на цялото упражнение е, че използваме самата снимка за определяне на стойностите на сенките и светлите части, като се възползваме от функциите на смесване Overly, което гледайки леъра с подобно смесване определя – което е светло, това отдолу става още по-светло, а което е тъмно – става още по-тъмно. Което е сиво – остава сиво. Знаеки това, можем на леър да сложим един от каналите на снимката, в който най-добре е изразен проблема, който се опитваме да решим. След като инвертираме този леър, получаваме слой в който всички бели (изгорели) участъци са станали черни, а всички черни (запушени сенки) са станали бели. При режим на смесване овърлей – долния леър с оригиналната снимка би трябвало да “влезе” в по-тесен динамичен обхват, който да модифицираме по вкус.

И така – по стъпки:

Към целия текст »

Както знаят читателите на този блог, жена ми организира сватби и други подобни веселяшки събития. Ама скоро се заговорихме, че дори ние, дето работим като “продавачи на услуги” – трудно се решаваме за себе си да ползваме услугите на такъв специалист. Вени реши да изследва темата, та картите да са на масата. Който му е интересно – да заповяда от линка по-долу в нейния блог да прочете.

“Как да се доверим на специалист в сферата на услугите, когато не можем да видим крайния резултат?

Често хората избирайки да работят с някой, който да ги консултира или да извърши дадена услуга се колебаят дали сами да не свършат желаната работа. Причините могат да бъдат много. От една страна – народопсихологията на българина свързана с приказката за вълка и дебелия му врат. Свикнали сме сами…“

Една кратка, еднодневна разходка до Копривщица през изминалия уикенд. Беше зареждащо, същевременно и уморително – за първи път с Беемвето по подобен снежен път. Бимчо се представи нормално и пътя на връщане беше удоволствие.

В Копривщица времето е замряло. Според прогнозата ни очакваше слънце, но самото то не реши да ни чака и остана да грее над Балкана и подбалканския път. В града се чува само смеха на децата, използващи калдаръмите за пързалки, всичко останало се е изпокрило от студа. Хем студа не беше голям за тамошните стандарти.

Снимката може да се клика и води до галерия във Фейсбук. Би трябвало да се вижда от всички – регистрирани или не.

Липсва ми морето…

Тази снимка не е от “свободните за ползване”

Тази снимка не е от “свободните за ползване”

Creative Commons 3.0 Unported (CC BY 3.0)

Creative Commons 3.0 Unported (CC BY 3.0)

Creative Commons 3.0 Unported (CC BY 3.0)