The Last Folder

Дойде и времето да “избягаме” за малко от ежедневието и с Вени подпалихме гумите към морето. Само двамата, като едно време. Е, вярно само за 3-4 дена, но и това си е нещо. И след като миналата година в цялата държава се скъса да вали, а ние в Приморско се илежавахме на плажа, то този път нямахме тоз късмет и времето беше намръщено и студено. Чудесно време за излежаване в хотела, или за разходки, което и направихме. По-долу има няколко снимки, чисто илюстративни, а и както не веднъж съм казвал – гол Жеков не е лицеприятна гледка, та няма да включвам подобни снимки…

За къде без Синеморец и устието на Велека.

Към целия текст »

Дойде време и за първата за тази година традиционна Българска сватба в Копривщица, организирана от моята любима съпруга. Съдейки по снимките хората са се забавлявали и са останали доволни, а казвам съдейки по снимките, тъй като аз имах отговорната задача да си почивам и не съм присъствал. Повече снимки може да се разгледат в сайта на Черга.net или в профила във Фейсбук. Да е честито на младоженците, а на организаторката – пожелания за големи успехи, много сватби и много любов от мъжете й!

Днес, като излизах да се поразходя през обедната почивка из квартала, се замислих, че никъде не видях играещи деца. Сигурно са били на училище. Или са си били в къщи. Не знам. Обаче си спомних мигове от детските години, когато във вътрешния двор на карето блокове в махалата беше останала една самотна къща, устояла на времето и напъните на социалистическата власт да я събори. Къщата на пра-дядо ми е била на кьошето, на две улици, та лесно била национализирана и съборена, като на нашите за обезщетение им дали възможност да си купят апартамент в новопостроения блок… Тази въпросна къща, обаче, беше навътре и си беше останала. Двор, заключен между три блока със стара рушаща се къща по средата. Еха, какъв купон за децата. Семейство старци обитаваха последния етаж, приземния и първия вече бяха празни, с избити прозорци и потрошени врати. Още помня миризмата на старо, мокро, мухлясало, която се носеше от вътрешността, още помня и топката в стомаха, която се получаваше всеки път като влизахме в зловещите стаи. Към целия текст »

От София, през Дупница, Банско, Гоце Делчев, Доспат, Пещера, Пазарджик и пак София… близо 450 километра и 11 часа на път. Физически уморително, психически разтоварващо.

На Дупница слънчо се показа зад гърба на Рила

Към целия текст »

Няма да пиша колко е бил размазващ концерта на AC/DC. Мнее… нямам такива намерения. Всеки фен ще ви каже, че се размазахме от кеф и че “диси” взривиха София. По нета ще е пълно със снимки и клипчета, нали концерта беше “интерактивен”. Аз ще ви разкажа как се размазах от кеф, виждайки 3, че и 4 поколения, събрани на стадиона. И то не заради Слави Трифонов или БСП, а заради ВЕЛИКАНИТЕ . Размазах се да виждам усмихнати, щастливи хора, с червени рога, да пеят с цяло гърло и да подскачат кат’ дяволи. Размазах се да си спомня как през 80те и първите години на 90те записвахме касетките с 2 касетофона един срещу друг – и пак се радвахме, че слушаме “диси”. Как тогава не ни е и минавало през акъла, че подобни великани ще дойдат да ни махнат главите. Изобщо, за мен концерта беше емоционален не само с песните, шоуто, сцената, фойерверките и whole lotta Rosie, яхнала rock n’ roll train на сцената… но има ли нужда да казвам колко впечатляващи бяха и те? Има ли нужда да казвам как 63 годишния Брайън Джонсън се раздаваше по сцената, по начин от който аз ще умра? Има ли нужда да казвам и за номерата на петдесет и една годишния Ангъс, китарните му рифове и неподражаемата походка? Май не… всеки който се интересува от рок, знае за тези неща, но само този който е бил на концерт на AC/DC знае колко велика група са всъщност те. Thank you, AC/DC!

п.с. След като Господ ни даде удоволствие с концерта на “диси”, незнайно защо реши да покруси всички рок фенове по света, като прибра “малкия човек, с големия глас” – Рони Джеймс Дио.  Не трябва да скърбим за него, защото той отдавна има място на небето и в сърцата на феновете, независимо дали са харесвали музиката му или не. Дио беше велик музикант, написал важни страници в историята на рока. Не ми се щеше да звуча толкоз патетично, ама на… Почивай в мир!

Още една порция Българско минало, прекарано през машината на времето – този път на George Eastman House. Снимките са от началото на века, черно бели копия на военни, машини, царското семейство, носии, бит, култура, политици и събития. Разглеждайки точно тези снимки, лично за мен са леко дистанцирани, репортажни кадри, без някакво лично отношение, което прави една снимка жива – но все пак има и попадения, да не говoрим, че ако се абстрахираме от “чувствата”, снимките са познавателни и интересни. Цъкайте на малката снимка, или на линка по-горе за силна доза от над 800 снимки от Българската история.

Снимките от този пост са заминали някъде, не съм сигурен даже кои снимки съм слагал там, затова реших да подготвя няколко нови, които все пак да подхождат на текста, който смятам да оставя както си е, само с коментари под новите снимки

И така:

Хубав град е Търновград. Всички го знаем. И аз винаги съм го знаел, ама срам – не срам, не бях ходил там освен на преминаване за някъде, или пък по работа за някакви минутки. Пък на всичкото отгоре рода на дядо ми по майчина линия е от там, имам роднини… с които по една или друга причина не се поддържа връзка. С Вени сме заедно от 7 години вече, и всеки път нещо ни пречи да идем, все нещо е с по-голям приоритет, все нещо изкача. Към целия текст »

Няма да лъжа, че снимките са нови, напротив – на три години са и единствената причина да напиша този фотопис е инспирирана от блога на Евгени Динев. Рекох си, че е хубаво тези неща да се блогват, поне да остават някъде, а не да избледняват малко по малко само в спомените. Да не говорим, че преди време си имах такава секция в блога и съм писал някои неща там, ама що го зарязах, не знам … И така:

Февруари имаме навика да взимаме по няколко дена отпуска и да се отправяме към морето за кратък релакс в някой хотел, за предпочитане с басейн. Аз лично обожавам зимното море, т.е. обожавам морето по всяко време, но зимно време усещането е различно, много по-лично и истинско… Към целия текст »