Личен блог на Ясен Жеков – дизайн, фотография, ежедневие…
Себастиян Льоб отново доказа кой е номер 1 в последните …ъ… 7 години и с убийствена преднина от втория ден можеше да си позволи да кара като на парад и пак да е пред Пешо Солберг с близо 25 секунди. Общо взето изненадата на ралито дойде именно (поне за мен) от Петер, който в предишни мои писания тук обявих за дърт и неспособен. Е, той чудесно ме опроверга, като в началото на състезанието даде много газ и известно време водеше в класирането. После обаче се наложи да драпа със зъби нокти за второто място и то само защото Себастиян Ожие реши да не го притиска много в края на втория ден, за да има по-добра стартова позиция в третия, а в началото на третия ден е получил указания от бокса да не натиска много колата. В крайната сметка Ситроен печели от цялата работа три коли на подиума, а четвъртото и петото място на Хирвонен и Латвала успяват да запазят предимството на Форд при конструкторския шампионат.
Кими Райконен отпадна още в петък. След като правеше добри времена през първите 2 специални етапа, електрически проблем го забави с близо половин час. Опитвайки се да избие време, Кими с много газ успя да постави най-добрите си времена по отсечките от както кара рали автомобил. И така до 7ми етап, където буквално преди финала направи няколко зрелищни премятания през таван. Оказа се, че колата е толкова зле, че не може да стартира в съботния ден. Жалко за Кими.
Другата интересна за мен фигура през тази година – Кен Блок – също успя да разбие Форда си в скала и да съсипе окачването на колата. Все пак в бокса успяха да го пуснат и за неделния ден и Кен завърши 18ти. Предполагам това е разочароващ за него старт на сезона, но все пак е старт…
Ако на някой му се чете задълбочено, знате адреса – www.wrc.com
Изгубената България е проект на Пейо Колев. Постарал се да събере, а и непрекъснато да разширява базата си със снимки от миналото на България. Снимки, които както и той се аргументира “струват повече от 1000 думи”. Лично аз обожавам да се ровя в старите снимки, обичам да гледам малките детайли и всеки път да откривам по нещо ново и интересно. Разглеждането на тия фотографии ми носи носталгия, говори мноого повече от сухите фрази в учебниците или книгите по история, разказва съдби, радости и нещастия. Затова подобни проекти са супер ценни, макар да не е работа на любителите да ги изпълняват. Би трябвало държавата да се погрижи цялото това историческо наследство и богатство да се представи пред публика и да е досъпно за всеки, решил да види какво се е случвало в България – поне от времето на изобретяването на фотоапарата. Кой инак ще знае за Димитър Соколов – абсолютния шампион по автомобилизъм и мотоциклетизъм, участвал даже в първите квалификации за Гран При – първообраза на Формула 1? Кой ще знае за покъртителната снимка (внимание, не е за слабонервни!) на четниците на Атанас Кършаков, позиращи с отрязаната му глава?
Изобщо – изгубената България… сега я намираме, благодарение на Пейо Колев и другите подобни сайтове. За мен е вдъхновяващо.
Направих мъничък ъпдейт на сайта за Копривщица. Вече при влизане в секцията за хотелите, всички останали хотели се появяват като списък в ляво, с малки снимчици като тъмбнейли и линкове. Така потребителя няма да има нужда да се връща в страницата “настаняване” за да разглежда един по един хотелите, а ще има възможност да си ги цъка както му е удобно. Е, има момента, че на този “widget” не се вижда на кой точно хотел си в момента, но все си мисля, че удобството, което представя ще надвие този недостатък.
Та така, дреболийки, но те именно правят живота по-лесен и сайтовете по-лесни за разглеждане. Направо недоумявам как в българския уеб дизайн няма желание за подобно развитие и желание просто да си свършиш работата добре. Е, нищо де, по тоя начин ние пък ще се открояваме от тълпата
Чудите се кой е Майкъл Пол Смит? И аз доскоро не бях чувал за този човек нищо. Той не е някоя известна личност, нито е направил нещо значимо за човечеството. Господин Смит прави модели. И обича да ги снима. И както обича двете неща, така успява да ги съчетае и да ги издигне на едно по-различно ниво. Става дума за следното: взимаш модел на автомобил и го слагаш на една плоскост. След това тази плоскост поставяш на улицата, в парка, на паркинга или където и да е, но така, че околната обстановка да изглежда в мащаб и на място. Всъщност това е един от най-старите трикове в “специалните ефекти” на киното, но някак си господин Смит го прави по начин, който лично мене много ме грабна. Цялата галерия си заслужава, има любопитни кадри, много вдъхновяващи
Цялата “моделна” галерия във Фликр и всички снимки на Майкъл Пол Смит.
Колкото и да ми е тъжно, Мико все пак успя да бие Себастиян и да задържи победата си до края, като даже увеличи аванса на над 40 секунди. За никого не е изненада, че Мико е силен пилот и е напълно способен да побеждава световния шампион, но ние нали за тва сме фенове, да харесваме едни и да не харесваме други. Оказва се, че Льоб е играл хазартно с гумите в събота и за това от 4 секунди зад Мико, вместо да стопява време, изхвърча на над 16. Чест му прави, че в интервютата след състезанието отдава заслуженото на победителя. Трети е Яри-Мати Латвала, а четвърти Дани Сордо, които от година на година се приближават към върха и дишат във врата на фаворитите. Разочарование имаше и за Петер Солберг, който се предполагаше, че трябва да върви с времена, близки до тези на Льоб, но нещо там не беше наред и Петер завърши 9ти. Нямам представа какво става там, но имам чувството, че “тоя филм сме го гледали вече” и незнам дали Петер и Маркус Грьонхолн не е време да предадат щафетата на младите. Интересното е, че след като се заби в пряспа първия ден и беше 50ти, Кими Райконен все пак успя да завърши първото си рали на 30то място. Гот
Следва Мексико – от сняг на чакъл, да видим какво ще ни предложи този старт на 5ти март. Там чакаме и Кен Блок да покаже мускули
Мико Хирвонен все още успява да задържи аванса си пред Себастиян, но той малко по малко се стопява и лично аз се надявам след някой и друг етап подреждането да е мааалко по-различно
. 12 етап приключи, разликата е само 4.2 секунди. Ще видим какво ще се случи до края на ралито. Инак – нищо кой знае колко изненадващо. Кими Райконен се бухна още в петък в някаква пряспа и загуби над 25 минути, което го прати на 50то място за деня – днес даже не знам дали кара. Дани Сордо и той удари пряспа, която за малко да му коства цялото състезание, но по неговите думи цяло чудо е, че колата се е върнала на пътя и е успял да продължи. Петер Солберг се изкачи до 10то място, което в последните години за него може да се нарече и успех
Изобщо – ще видим, ралито е приятно, снежно и напрегнато.
п.с. в момента на писането на тоя пост Льоб взима нови секунда и половина на Мико само от началото на СС13, давай Себ
p.p.s. update
Мико увеличи преднината си пред Себ на близо 17 секунди в края на деня. Съкрушен съм и даже не ми се чете к’во е станало
Заглавието си е откровено гепено от от Топ Гиър (мисля), но много добре си подхожда на таз дописка. Все забравям да напиша два реда за Кен Блок, а той определено заслужава това, поне според мен. Адски ми хареса неговото представяне в Топ Гиър преди няколко години, когато се въртеше със Субарото си и ужасения Джеймс Мей вътре. После излезнаха някакви други клипчета, стана малко по-известен – който потърси из Ютюб за него ще намери тонове материали. Та понеже Кен ще бъде едно от новите лица във WRC през 2010та, наред с Кими Райконен и най-вероятно ще се пльокне и той на Боровец за рали България 2010, може би е добре да разберем нещо повече за него.
Кен е роден през 67-ма в Лонг Бийч, Калифорния. Активно се занимава с всякакъв вид екстремни спортове, явно си е такъв по природа и сигурно заради това започва малък собствен бизнес с обувки за сноубордисти под марката DC shoes. Ама тез обувки толкоз стават популярни, че накрая са купени от Quicksilver и сега вече са си супер-дупер бранд. През 2005та Кен започва да се занимава с моторни спортове, като участва в доста ралита и авто-събития из америките. Постиженията му още от начало са впечатляващи, а и той малко по малко ги прави още по-впечатляващи. Та до 2009та, когато Monster Rally Team обявиха, че Кен ще е техния пилот в WRC за 2010та година.
Прясна информация може да се получи от техния блог, където има и видео от Sno*Drift в Мичиган
На всеки пет години в Копривщица се провежда национален събор на народното творчество. От всички краища на България и света се стичат състави, самодейци, професионалисти, туристи. С над 15 хиляди участници, града се превръща в жужащ кошер, пълен с живот и кънтящ от народна музика. По сцените – построени за целта на красивите поляни около града – едновременно свирят, пеят и танцуват българи, японци и шведи.
Традицията за този събор започва през 65та година. Тогава е и първия събор, а тази година ще се проведе юбилейния 10ти. Датите са определени от министерството на културата, общината е подготвена за периода 6 – 8 август. За съжаление нищо не е ясно все още по програмата, но ако някой се интересува – може да следи www.koprivshtitza.com или cherga.net/blog/ или и да изпрати мейл на някой от тия два сайта – като има яснота, ще отговорим на всички.
Леко предупреждение – хотелите вече са почти изцяло резервирани за обявените дати и който е имал бегло желание да присъства е хубаво да се замисли още по-усилено. Разбира се, вариант със спане в близките Стрелча, Пирдоп или на палатка в околностите на Копривщица, също е възможен, но за стаи ще е натегнато. Но в крайна сметка който има желание, ще намери и начин
Автор на снимката към поста – Невена Жекова
Направих за един приятел няколко иконки за приложението, кото прави за телефона си.
Нямам претенция да стана нещо невероятно и прекрасно, но са си прилични иконки, та викам да ги покажа
На 10ти февруари 2010 основния инструмент на 99% от дизайнерите по света навършва 20 години. И не става дума за някой монитор или моден парфюм, а за Photoshop. Да, точно така – дори нещата, които сме свикнали да са даденост някога не са съществували и са започнали пътя си като смели идеи и версия 1.0.
Каква е историята на Photoshop? Ами не много различна от историята на повечето открития. Някой е решил да прехвърли част от работата си на компютъра и е имал идеите и находчивостта да се пребори с трудностите за осъществяването им. В случая става дума за трима души – Томас Нол, Джон Нол и техния баща Глен Нол. В онез години Глен Нол е бил запален по фотографията, с оборудвана тъмна стаичка в мазето. И той и двамата му синове си падали и по компютрите, като Джон даже притежавал един от първите Мак-ове по онова време, а Томас като инженерен студент се занимавал с проблема за трансформирането на едноцветни изображения в такива с градиенти на сивото. И взима, че успява, а програмирането и алгоритмите му позволяват и създаването на нова генерация от специални ефекти, постигнати компютърно. Брат му Джон, по това време работещ за Индъстриъл Лайт и Маджик го окуражава да продължи и да трансформира кода си в работещ софтуер за изображения. През 1988 усилията и на двамата водят до създаването на „Имидж Про“, който те решават да издадат и продават като софтуер.
След известно време сключват договор с производител на скенери, който желае да купи известен брой лицензи и да доставя програмата със своите скенери. Опитват се да продадат лиценз и на Алдус, които по това време са сериозен играч на пазара на графичните приложения, но те ги отхвърлят… предполагам доста са съжалявали в последствие.
В борбата си да се вмъкнат на пазара Джон и Томас Нол успяват да впечатлят хората от Адоби с концепцията си и печелят лицензен договор за партньорство и бюджет. Най вероятно са вярвали в успеха, но едва ли са и сънували мястото на пазара, на което се намират сега.
На 10ти февруари 1990 година Photoshop 1.0 е пуснат на пазара.
Към настоящия момент Томас Нол все още работи в Адоби и основно се занимава с Adobe Camera Raw. Джон Нол пък е шеф на специалните ефекти… отново в Индъстриал Лайт енд Меджик, където работи върху филми като Междузвездни войни, Карибски пирати, Стар трек и т.н. Баща им продължава да преподава в Мичиганския университет. И изобщо цялата им история има поука – когато някой достатъчно силно иска нещо, то винаги е постижимо, че дори и повече.
Това е моя личен блог, в който пиша нещата, които ме интересуват или просто искам да споделя. Има теми за дизайн, фотография, ежедневие, пътеписи и настроения - всичко, което ми дойде на акъла.
Текущата тема на блога е дело на Design Disease, за което им благодаря - ние дизайнерите трудно правим дизайн за самите себе си :)