Корабомоделизъм Category

cover

Време е и за последната част от снимките на това корабче. То отдавна е готово, има някои детайли за довършване, но едва ли ще стигна до тях отново. Така че, каквото се вижда тук – това ще бъде, докато не го счупят децата :)

За първа част – клик тук, втора част – клик тук, трета част – клик тук, четвърта част – клик тук.

001. Бобо държеше тази макара да се върти и наистина на нея да може да се навие въже.
0001

002. Аз нямам против. Има си манивелка да се върти.
0002

003. Тук започвам предния брашпил. Нямам много ясна идея, само нахвърляна скица, но ще го правя в движение.
0003

004. Междувременно ми хрумва да направя един прожектор.
0004

005. Както и да променя цялата мачта.
0005

006. Тази е доста по-джиджана. Има си радар и всякакви екстри.
0006

007. Направо си е екстра.
0007

008. Гордея се :)
0008

009. Продължавам по котвения механизъм.
0009

010. На място изглежда прилично.
0010

011. Решавам, че няма да купувам винтове, а ще си издялкам лопатите от дърво.
0011

012. Всичко е на око, всичко на ръка. Не са 100% еднакви.
0012

013. Но пък на вид са си екстра, което е важното. А и съм си ги направил сам.
0013

014. Старата мачта откъртена и новата се поставя на нейно място.
0014

015. Много по-добре. Красавец.
0015

016. Не знам дали писах преди за комина. Но и него направих на ново. Две визитки на сладкарница Неделя, огънати по “ребра” с елиптична форма.
0016

017. Отгоре на комина – мрежа за комари :)
0017

018. Брашпила боядисан.
0018

019. Копруса пръснат в червено. Надявам се този път да маскирам по-добре и да не се отлепи боята, докато пръскам бялото.
0019

020. Детайли.
0020

021.
0021

022.
0022

023.
0023

024.
0024

025.
0025

026.
0026

027.
0027

028.
0028

029. Първа концепция за перилата. Общо взето – болка в задника да се пробият дупките в тези бамбукови шишове :)
0029

030. Как трябва да изглежда концепция 1.
0030

031. Страхотно!
0031

032. До момента в който не слагам концепция 1 на кораба и се вижда, че изобщо не е страхотно. Затова отивам на концепция 2. Това вече е ОК.
0032

033. Красавец.
0033

034. В цялата си прелест, заел отреденото му място срещу входната врата.
0034

035. Само дето няма котви. Тук съм се заел с тях.
0035

036. Тадааа.
0036

037. В началото бях споменал, че кораба ще бъде “състарен”. Ще има ръжди, мръсотии. Което трябваше да ми помогне да скрия нелепите си грешки при моделизима :) Тук съм започнал да “мърся”.
0037

038. Гняс.
0038

039. Котвите стават ок.
0039

040. Харесва ми.
0040

041. Бобо се намесва и казва, че кораба не бива да е мръсен. Трябва да си е нов. “Като мине поне година тук, можеш тогава да го изцапаш!” Греда…
0041

042. Какво да правя с всичката таз мръсотия сега?
0042

043. Оставяме въпроса открит за друг ден. И така вече няколко месеца…
0043

В крайна сметка беше забавно. Дори по-забавно отколкото помнех от детските си години. Сега съм се запасил с материал и плановете на Riva Aquarama. Само трябва да събера смелост да започна такава красавица :)

cover
Време за детайли и боя. Което си е доста плашещо.

За първа част – клик тук, втора част – клик тук, трета част – клик тук.

01. Започвам със спасителните пояси. В ютуб има сума туториали за навъртане на корабни въжета, но аз нямам необходимите части да си направя машинката. Решавам, че може би многожилен кабел ще свърши работа след като се боядиса. Не ми харесва особено…
03-015

02. Втора идея. “Металните” части са лентички от алуминиево “тиксо”.
03-015-2

03. С малко повече внимание и кабела започва да прилича на въже.
03-015-3

04. В бързината да видя крайния резултат – омазвам всичко, защото боята още не е изсъхнала.
03-015-4

05. Цялостен изглед.
03-015-5

06. Струва ми се добра идея на кърмата да направя гигантски кнехт. Белите цилиндърчета са направени от изолацията на трижилен кабел, а напречниците – от бамбукови шишове. Идеален мащаб…
03-015-6

07. Някъде там ще седи накрая.
03-015-7

08. Черно. Може би трябваше да купя матова черна боя, тази е прекалено блестяща и всякакви детайли се губят. В някои случаи е ок, в някои случаи не…
03-015-8

09. Задния сандък също трябва да получи врати.
03-015-9

010. Ето така.
03-015-10

011. Боядисано.
03-015-11

012. Аз – доволен.
03-015-12

013. Общ изглед.
03-015-13

014. Време за червената боя. Дългоочакван момент.
03-015-14

015. Не става много добре, боята подлизва под маскиращото тиксо. След това разбрах, че първо то трябва да се запечата с цвета на фона и чак тогава да се слага новия цвят. Предполагам ще трябва да го пръсна наново.
03-015-15

016. Всеки кораб има нужда от котва. Скицирам нещо набързо. Нямам никаква идея как се прави котва, режа и дялкам. Лепвам малко тел за обем.
03-015-16

017. Прилича уж на котва.
03-015-17

018. Черното крие всички престъпления, които съм извършил срещу моделизма :)
03-015-18

019. Може би не трябваше да е толкоз голяма, но … каквото такова.
03-015-19

020. Позьор.
03-015-20

021. Позьор.
03-015-21

022. Цялата горна половина бива пръсната отново бяло. Едно – за да оправи ръбавата линия между бяло и червено. Две – защото решавам, че дървен паркет не отива на влекач.
03-015-22

023. Хартиеното маскиращо тиксо обаче не иска да играе с мен и сваля цялата червена боя. Може би трябва да чета по-внимателно кои типове бои работят добре една с друга. Защото в случая тези две не сработиха. Успокоението ми е, че така или иначе ще шкуря всичко наново – този път ще направя малкото фалшбордче (под двете кръгли илюминаторчета) да се слее с корпуса, да не е като кръпка там…
03-015-23

cover

Много забавих третата част, хем снимките са готови отдавна, но това едва ли притеснява много тримата ми читатели. И така – продължаваме.

За първа част – клик тук, втора част – клик тук.

01. След като нещата са относително уточнени като груба форма, мога да направя и димовата тръба, или казано на български – коминчето. За де не нарушавам традицията всичко да измислям в движение – и то е измислено и няма общо с плановете.
03-001

02. Предната част боядисана. И това трябва да е бяло, поне за такова го купих.
03-002

03. Започвам да си играя с някакъв вид мачта. Изобщо нямам идея какво трябва да се получи, просто режа и лепя. Халките си ги правя сам, но нямам нерви за нещо различно от малко възелче на въжетата.
03-003

04. Прилича на нещо вече, или поне така се успокоявам.
03-004

05. Кнехтовете нямат напречници. Следващите може и да имат. Тези са направени от останали ми пирончета за гръб на гардероб от Икеа.
03-005

06. Няколко пъти пробвах да маскирам с тиксо димовата тръба, та черната лента да бъде хубава и с прави ръбчета. Накрая хем се омазах, хем и на модела го омазах. Най-лесно ще бъде да се боядиса после в един цвят …
03-006

07. Малко съм разхвърлял аз…
03-007

08. Част от дръжка на счупена детска играчка, част от малки ластичета – спасителните салове са готови. Може и да не са спасителни салове, може да са сандъци за първа помощ, или противоподводни снаряди – нямам идея.
03-008

09. Наслаждавам се на прецизните ми възелчета на въжетата. Изобщо не изглежда мачтата така, както си я представях. Разочарован съм. Бобо казва, че е жестоко…
03-009

010. Позьор.
03-010

011. Позьор.
03-011

012. Започвам да редя паркета на палубата :) Първоначално мислех само да боядисам, после реших, че летви за настилка ще бъде интересно. Няма значение, че едва ли някога на влекач ще сложат летви, но аз имам право да си играя, нали?
03-012

013. Паркета нареден. Оставя да се подстрижат стърчащите косми.
03-013

014. Общ изглед на постигнатото до тук. Нещо липсва.
03-014

015. Да, липсват пироните, с които са наковани дъските на палубата.
03-015

За днес толкоз, после пак :)

 

Във втората част на този корабомоделен дневник, показвам прогреса на предната част на капитанската рубка. Първата част може да видите тук: http://thelastfolder.com/weblog/?p=1846

01. Започвам предната част на рубката. Вратите би трябвало да бъдат рамки със стъкла. Все още мисля за интериор, поне на тази част.

02-001

02. Съдейки по количеството лепило по вътрешните шевове на стените, явно се опитвам да саботирам сам себе си. Ако тази част е видима, ще бъде доста грозно.

02-002

03. Доказателство.

02-003

04. Започва да прилича на нещо. Докато правех корпуса, Бобо все повтаряше, че обърнат наопаки му излеждал като една голяма лимузина. Сега вече започва да прилича на корабче.

02-004

05. Рамките на прозорците със сглобка герунг (помня, хм).

02-005

06. Променям формата на малкия фалшборд до стълбите – предната не ми харесваше. Правя и стълбички.

02-006

07. Модела си почива на етажерката с буркани…

02-007

08. Проба на “бялата” боя. Оказва се сива. Разликата с корпуса и задната част на рубката е очевадна. Решавам да не се втелявам. Така или инак не ме бива с боята. Имам и идея накрая да се пробвам да състаря всичко – петна, ръжди, мръсотия. Модела и без това не е за изложба, може би дефекта може да стане ефект? Вижда се, че и съм се отказал от врати със стъкла, както и от интериор. Не съм готов. Може би на следващ модел..

02-008

09. Решавам, че малък сандък, вход, люк, нещо – отпред – ще придаде по-завършен вид на предната част. Истината е, че идва времето на детайлите, а аз нямам много идеи как точно да се справя с тях.

02-009

10. Затова решавам да използвам всяка възможност за проби.

02-010

11. И общо взето съм доволен от резултата.

02-11

Ако някой има какъвто и да е въпрос и аз мога да отговоря – заповядайте – ще го направя с удоволствие.

Помня, преди трийсетина години, малката работилница на Славейков, където ме заведе майка за първите ми занимания по авиомоделизъм. Помня, че бях зарибен моментално. Помня специфичната миризма на лепила, инструменти и дърво. След това се оказа, че дядото на Асен е превърнал ателието на тавана в работилница, където правеше корабчета, самолетчета и къщички… Прекарвахме безбройни часове там, сред стърготини и прах. И бяхме щастливи. Както бяхме щастливи и в двореца на пионерите, с неговите тъмни коридори и пак познатата миризма на работилница…

Като при всяко дете – и тази страст някак се преля в други занимания – спорт, игри с тайфата, музика, компютри… През годините се връщах от време на време към моделизма, но никога с нещо завършено.

Това ще бъде серия от постове, където ще пускам по някоя снимка от процеса. Да видим до къде ще го докарам…

Започнах с модел на катер – влекач. Формата на корпуса е по-лесна, няма много извивки. Което, разбира се, не попречи да омажа всичко още в началото. Мислех да изхвърля корпуса и да започна наново. Накрая реших, че така и така се уча – по-добре да продължа и да видя какво ще излезе от цялата работа – колкото и грешна да е тя. Затова снимките започват “от нищото”.

01. Корпусът е обшит. Летвичките са от ребро до ребро, а не цели от носа до кърмата. Със скелет от балса и без истински стапел, всичко започваше да се криви при дълги стрингери и обшивка.

001

02. Корпус.

002

03. Реших, че мога да си направя живота още по-лесен, като престана да ползвам и следвам каквито и да е планове, а просто си измислям какво ще има и какво не.

003

04. Крив корпус и много летвички за обшивка = мноооого шкурене. Лепилото Капчица ползвам като кит – капка лепило в дупчицата и шкурене отгоре.

004

05. Започвам рубката. Имах идеи да направя и интериор, затова вратите трябваше да се отварят. След дълго мъдруване как се правят мънички, мънички панти – реших да ползвам трик от авиомоделистите с депронови самолети. Пантата е парче рентгенов филм, сгънато на две.

005

06. И всъщност трика работи. Малко по малко се опитвам и да правя дребни детайли. Мисля и кое в какъв цвят трябва да е боядисано преди да се залепи за модела. Това всъщност ми е големия проблем – нямам търпение. Искам като направя част – веднага да я залепя и да я видя готова. Решавам да имам едно правило, което да спазвам през цялото време – всички рамки се правят с 45 градуса mitered joints (на български било герунг сглобка, ще си го оставя тук да не го забравя…).

006

07. Първи проби на боя. Определено НЕ мога да боядисвам със спрей.

007

08. Тук някъде изоставам идеята за интериор. Илюминаторите получават черни стъкла. Всички прозорци ще са черни…

008

09. Само като помисля колко решетки, капаци и капачета имам да правя…

009

10. Намерих на улицата тази висулка. Може би ще кръстя корабчето “Окти” и ще я сложа на носа…

010

Най-много ми куца търпението. Искам всичко да стане веднага. Не ми се занимава с дреболии…. И затова продължавам да човъркам. Някои неща ще станат добре, някои неща ще станат отвратителни. Но това, че правиш нещо с ръцете си от нищото, дава уникално задоволство.

Къде попаднах?

Това е моя личен блог, в който пиша нещата, които ме интересуват или просто искам да споделя. Има теми за дизайн, фотография, ежедневие, пътеписи и настроения - всичко, което ми дойде на акъла.

Текущата тема на блога е дело на Design Disease, за което им благодаря - ние дизайнерите трудно правим дизайн за самите себе си :)

September 2017
M T W T F S S
« Feb    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930