Пътнописи Category

Оказва се, че няма нищо невъзможно на този свят. Аз малко скептично подходих към идеята за разходка до “прословутия завой” на язовира с тръгване по обяд, но Жоро и Кирил ме убедиха, че било ок. Щом ги навих и някой от тях да кара на връщане, ако ме е шубе по тъмното, всичко останало беше лесно. В Родопите вече е есен, и следващите (това се пише на 20ти октомври 2014) дни до седмица ще е супер красиво.

Минавайки през Асеновград трябваше да се качим на калето, дори само за да разгледаме гората от високо.

Родопи

Северната част на Родопите е ярка и цветна, като черга.

_DSC7895

Надвиснаха и няколко облака, което позволи няколко снимки от там. По пладне само така е възможно.

_DSC7910

Пътят между Асеновград и Кърджали премина в ахкане и охкане колко е красиво всичко наоколо. Но не смеехме да спираме, за да не испуснем хубавата светлина на “завоя”. Никой от нас не беше ходил, не бяхме сигурни дали ще го намерим лесно, какво ни очаква и т.н. Чак след като минахме Кърджали и наближихме на 10тина километра по GPS, направихме по някоя и друга снимка. А в Кърджали ще трябва да ида специално, за да го разгледам.

_DSC7991

Самия “завой” е живописен, спор няма. Пътя минава точно покрай това място, може да снимаш и от прозореца на колата. Като пристигнахме беше още рано и имахме време да потърсим точното място за снимка.

_DSC8014

Наоколо се гънат Родопите.

_DSC8036

Малко по малко светлината започва да става мека и всичко да порозовява.

_DSC8014

Приближени, бреговете заприличват на фиорди.

_DSC8082

Клише с дърво и скала…

_DSC8097

Задължителната напоследък дълга експозиция.

_DSC8154

Слънцето се скрива зад хълмовете и ние се озоваваме в сянката. Затова пък небето и облаците се обагрят красиво.

_DSC8159

Още малко и ще стане тъмно.

_DSC8229

Решаваме в крайна сметка да видим какво има и наоколо.

_DSC8232

А отраженията също се обагрят в червено.

_DSC8268

Накрая казваме довиждане и отпрашваме към София.

_DSC8356

Равносметка. На мен ми хареса. Кърджали и Хасково трябва да ида да ги разгледам отделно, за по един ден, като градове. Димитровград също. Минавал съм през трите отдавна и спомените са ми доста двузначни, а сега, дори нощно време ми се сториха чисти и подредени градове. Интересно. Природата на Родопите е прекрасна. Но това ние си го знаем :)

Второмайско утро, светло и свежо. Настроението е приповдигнато, все пак вчера в бил ден на труда и всички са си почивали. Подсвирквайки под сутрешния си душ, вече напомпан с кафе, чувам през открехнатата врата на банята Бобо да търчи из цялата къща и да пее с пълен глас “.. но кога се там съзира Козлодуйски браг, ДУМ…”, като на ДУМ задължително има скок трупешката. На ламинат кънти доста, да знатете. Аз, свеж като репичка, някак на шега му викам – искаш ли да се качим на колата и да те заведа да го видиш тоз Козлодуйски бряг и кораба Радецки? Той каза да, майка му въздъхна, та приготвихме по една тениска за преобличане – и газ. Питам го – на отиване по магистралата и на връщане по малките улички, нали? Той вика – нее, и на отиване и на връщане по малките улички. Та – Петрохан, Берковица, Монтана, Вълчедръм, Козлодуй. На връщане през Бяла Слатина, Кнежа, Червен бряг, Луковит и Ябланица. 10 часа. Бобо е герой!

Пътя през Петрохан е несправедливо обвиняван, че е лош и незнам си какъв си. Път като път, без драми. Няма и особено движение.
001

Но пък е живописно и красиво.
002

В ниските части пролетта цъфти с пълна сила.
003

А селцата се гушат срамежливо край пътя.
004

Слизаме от прохода и се насочваме към Монтана.
005

Дори градовете с бетонни грозотии изглеждат добре в ярки синьо и зелено.
006

А дунавската равнина прави небето огромно.
007

Църквата във Вълчедръм. Според уикипедия тя е копие на Ал. Невски в София. Умалена. Впечатлява, всъщност. За това малко градче е непропрционално голяма … цялата във врачански камък. Красиво, не пропускайте.
008

Край пътя се редят ярките петна на нивите.
009

И красивите сенки на дърветата.
010

Направо wallpapers.
011

А там, отсреща, е Румънско.
012

На Козлодуй. От 20 коли, 10 трябва да са паркирани точно пред Радецки. Не може горе, на паркинга. Предполагам, че ако имаше лесно и на самия кораб щяха да паркират. Все пак – да се ходи е трудно…
013

Но пък Бобо е доволен!
014

И горд от историята.
015

Време е за обратния път.
016

Но за начало тръгваме още на изток.
017

Те самите полета казват “ела ме виж, мини покрай мен”.
018

Добре де, спирам с патоса. Щото и небето нещо се намръщи.
019

Май ще вали.
020

И то точно в посоката, в която се движим.
021

Това си буря, няма спор.
022

А пътя се извива ту в страни от нея – ту диретно срещу нея.
023

Скакалците на АЕЦ-а – така кръстих тия джаджи.
024

А тази снимка много си я харесвам, само да кажа…
025

Хм, дали не поразминава малко бурата? Може би ще я заобиколим някак?
026

От ляво ще остане? Те овцете се събират, ама може би все пак…?
027

Или пък не?
028

Не…
029

Хвана ни в Червен бряг. Потопи града. Спрях да чакам на един площад, пред нас и зад нас от наклонените улици се лееха реки. Ама буквално. Главния път през града – непроходим. Трябваше по малките улички да се измъкнем. Бе, беше си доста страшно, особено с малко дете в колата… Бррр…
030

За сметка на това Бобо през цялото време повтаряше “Какво стана тука бре, тати?”, с интонация на герой от Скуби Ду. Явно се забавляваше. Викам – хареса ли ти? Той вика – да, защото никога не съм преживявал подобно нещо. Е… за всичко си има първи път.
031

От Червен бряг към Луковит явно вече се беше изваляло, само рекичките, образували се в канавките показваха какво е било.
032

Но почваше да се прояснява.
033

Сори на всички обидени от песвдо-HDR изгледа :)
034

По магистралата вече не беше толкоз интересно.
035

И София.
036

Която се опита да ни посрещне заслепяващо.
037

Крайната сметка – маса преживявания, тон приключения, квинтилион впечатления и приятно изкарване.

Вече ми става навик да си правя такива разходки, пет-шестстотин километрови. Този път трябваше да повторим миналото пътуване до Смолянските езера, вече с моята си кола, зимни гуми и всякаква подготовка. Кирил каза, че не му се ходело този път (т.е. каза че е “пас”, ама аз разбирам и без думи), та аз се самоизритах от леглото в шест без десет и към шест и половина вече бях на път. Мързелашката, все пак отивам работа да върша, не да се забавлявам … :-Р

Забележка: снимките се отварят по-големи при кликване върху тях.

_DSC8136

Поляните дали стават за сватба, предстои шефа да каже. Аз снимах каквото трябваше, проведохме конферентен разговор, дълъг около час, докато тя ме следи през сателит къде точно по поляните ходя (това си го измислих де…, пращах и локация и тя гледа на гогъл ърт дали има още езера наоколо). После бях разделен между желанието да се кача на лифта от смолянски езера до Снежанка, или да си бия камшиците към Девин, че да мина по новия път над Цанков камък, да видя за какво са платили два милиона на Хидроинженера.

_DSC8147

Втория вариант беше единодушно приет от екипа (състоящ се от мен). Решението от части беше взето и заради абсолютно мокрите ми крака, резултат от едночасово тъпчене в сняг до глезените с НОВИ обувки, марка HEAD, които би трябвало да са зимни – непромокаеми. Е, не са… Потеглих към Девин с отбивка към Солища. Разбира се, отбивката за Солища изпуснах, защото трябваше да продължа направо. Пък аз карам по табели и завих към Гела. Тези предните две изречения дори аз не си ги разбирам, та не ме карайте да съм по-точен. Качих се на Гела, но не стоях горе. През цялото време беше ужасна жега, светлината не ставаше за снимане, но си е впечатлаващо като гледка.

_DSC8152

Девин ме посрещна с разочарование. Бях се настроил, че ще хапна една чорба там, а рибарниците по пътя извикаха и видението на една прясна пъстърва на скара. За да не нарушавам девинския етикет със софийската си кола, паркирах в далечния край на главната пешеходна улица. Нарамих яке, фотоапара и статив, се отправих на лов за снимки и кръчма. Минах цялата улица, чак до хотел Девин и кръчми нямаше. Та ядох баница. И не ми се снимаше вече…

_DSC8223

Понеже почивката в Девин се оказа по-къса от очакваното, на Цанков камък бях доста рано. Цанков камък вече започва от изхода на Девин. Там преди имаше супер рекичка, имаше екопътеки. Жалко за тях. Пак светлината не беше подходяща за снимане, небето измито без грам облаче, ярко слънце, мараня. Пътя е хубав, но адски много камъни падат от склоновете, имах чувството, че само късмет ме спасява да не прасне и мен някое паве.

_DSC8198

Известно време спирах на всеки 100 метра, щраках наоколо, просто да изчакам някаква по-интересна светлина – но йок.  Фотографии няма – само илюстративни снимки, ако случайно някой не е ходил там.

_DSC8363

Това място беше по-интересно, но пак нещо не е съвсем както трябва.

_DSC8361

На всичкото отгоре, някога тук са живяли хора… в нищото. В момента проверявам написаното за грешки и седя и се чудя – тази снимка защо я показвам? Моля да ме извините, но казана дума – хвърлен камък, няма да я махна.

_DSC8270

 

И понеже в някаква степен ми писна да се помотквам, имайки чувството, че само си губя времето, дадох газ да се прибирам към София. Т.е. дадох газ към Пловдив, защото от там е най-пряко. А там вече е почнало да се раззеленява.

_DSC8424

Разбира се, хубава светлина ме завари по пътя. Но така е със служебните пътувания, все пак не съм отишъл да си правя кефа…

_DSC8432

Все пак спрях на Марица, за един кадър.

_DSC8462

 

И после към дома.

_DSC8483

София, Пловдив, Асеновград, Смолян, Девин, Кричим, Пловдив, София. 600 километра, 13 часа.

 

 

В очакване на пролетна зеленина и нужда да проверим едни поляни край Смолян дали стават за сватба, тръгнахме натам с летни гуми. На Пампорово ни заваля як сняг и се върнахме…
_DSC7910

Поне снимката е готина де … (цък на нея за по-голяма)

София – Банско – Лещен – Долен – Доспат – Батак – Пазарджик – София. 500 км. Един ден. Уморително.

В шест часа се бяхме изтреляли с Кирил от София и при първите слънчеви лъчи вече бяхме подминали Дупница. Спряхме на криво място покрай пътя, колкото да хванем розови облаци.

_DSC6068

Около отбивката за Рилски манастир пък се появиха първите мъгли край пътя, та пак трябваше да спрем.

_DSC6075

След Благоевград пък трябваше да преджапаме едно засланено поле, за да стигнем до реката и да направим по някой мъглив кадър.

_DSC6097

Аз пък исках малко по-рано да се появим край Банско, за да мога да хвана огряни само върховете на Пирин.

_DSC6112

Не, че съсем успяхме, но пък…

_DSC6130

Влизайки в Родопите, леко разочаровани, че още не е настъпила есента, трябваше да се задоволим с глупости за снимане…

_DSC6157-Edit

Отбихме се до Лещен.

_DSC6166

Където вместо културна обиколка със снимки на забележителности, се навряхме в кръчмата за ранен обяд.

_DSC6174-Edit

Знаейки колко още път ни чака, бързо си тръгнахме и минахме през Долен. Което е същото като Лещен, но малко по-западнало…

_DSC6209

Спирах да търся брезички, които бях снимал на предно минаване по този път.

_DSC6237

И кривите борове край пътя.

_DSC6242

Озовахме се на Доспат. След дълга обиколка на язовира и нищо интерсно за снимане, само се очтчетохме с панорамна снимка от площадката с пейките.

_DSC6247

На Широка поляна имаше интересно коренище.

_DSC6257

Не е ясно дали заслужава две версии – цветна и черно бяла, но все пак.

_DSC6257-ir-no-raw-adjust

Пак там и камък в езерото.

_DSC6261

Язовир Батак беше преминат бързо, след като видяхме как Цигов чарк се превръща в Слънчев бряг.

_DSC6264

Пазарджик ни посрещна с горящо сметище.

_DSC6276

Което, както и да погледнем, си е впечатляващо.

_DSC6274

Къде попаднах?

Това е моя личен блог, в който пиша нещата, които ме интересуват или просто искам да споделя. Има теми за дизайн, фотография, ежедневие, пътеписи и настроения - всичко, което ми дойде на акъла.

Текущата тема на блога е дело на Design Disease, за което им благодаря - ние дизайнерите трудно правим дизайн за самите себе си :)

March 2024
M T W T F S S
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031