Пътнописи Category

Почти седмица след отпуската все още се чувствам добре и отпочинал и нищо не ме дразни :) Учудващо направо. Самата почивка беше приятна, бяхме малко на море, малко на планина – изобщо активен отдих. Е, аз бях на далавера, щото Бобо беше обслужван изключително от майка си рано сутрин, докато аз открадвах по някоя друга минута сън повече, но това явно е съдбата на майките. Обиколихме няколко града, разгледахме:

В Бургас човек може да се наслади на невероятно оригинален спектакъл – МадамА Бътерфлай…

… но като всеки вече европейски град, там не се търсят продавачи, а се набира персонал:

Там летни неща не съществуват… всички блузи са лЯтни…  освен, че си облякат дънкиту:

В Приморско имаше интересна промоция, ако им кажеш “чао” 2 пъти, взимаш 3… не е ясно какво?

За това пък от Бургас можеш да звъннеш и на all oFHer countrYS… какво по хубаво от това:

В крайна сметка трябваше да се приберем в хубавата ни столица, където общината забранява да се лепи по сградите, за да е чистичко:

… само за да открием, че пазар Римската стена е станал пазар Старата стена… странно.

В събота се подюркахме с Вени и малкия да направим една разходка с колата. Тя, милата, седи от 2 месеца в Копривщица и независимо от кефските моменти с Бобо, явно и се пътуваше малко за разнообразие. Аз пък от своя страна от къщи на работа и обратно, я в петък вечерта, я събота сутринта в Копривщица и леко бях зажаднял за нови друмища.

Както и да е, снимкопътепис може да се разгледа тук, но на мене мисълта ми беше за друго.

Преди време бях писал някакво мнение за транслитерацията и как едва ли не ме слагат извън закона, че пиша Копривщица като Koprivshtitza. Дело, което принципно одобрявам и приветствам. За целта подготвям (да видим кога ще стане) смяна на домейна, както и смяна на цялата английска част на сайта, да отговаря на новите закони. И в тая връзка се забелязва особената настоятелност на държавата да следва собствените си правила с табели като следната:

МитницаИнтересно, как би разшифровал някой чужденец написаното тук?

Следващия културен шок беше в Хисар – между другото много приятно малко градче, чисто, подстригано, цветно, спокойно (поне в частта, заключена между римските крепостни стени). Та там се натъкнахме на следната табела:

Скубане Предполагам рязането на цветя е ОК в техния случай. Но не проверих де…

И за капак – това ми дойде като гръм от ясно небе – предупреждават ме за преминаващи през пътното платно червени динозаври:

Динозаври на пътя.Дали са им свършили знаците и секретарката на пътното е трябвало да нарисува крава с лака си за нокти, нямам идея.  Обаче знака е оригинален продук на българския пътен дизайн. Хвала! :)

Та с лек главо-и-гъзо-бол пак съм на работа, честито :)

Нова седмица – нов късмет. Да се връщаш от отпуска е гадно :) Да си на морето е готино. Особено когато цялата държава е подгизнала, а по брега не пада капка дъжд и плажовете са все още относително пусти. Цените са все още тънки, н0 само на спането – в кръчмите се наблюдава тенденцията яденето да е гадно, а цифровото му изражение – високо. Заведенията са празни, което води до някои съмнения относно срока на годност на сервираната храна… но само за седмица човек не е много придричив. В края на седмицата решихме да ударим два заека с един изстрел и направихме прощъпулника на Бобо в Копривщица – уж добро решение, ако не беше дъжда. Все пак малкия се юрна след питката, а от множеството нарочени предмети избра книгата – нещо, което мене изключително много ме зарадва. С книга в ръка може да стане какъвто си поиска :)

По една или друга причина изпускам снимането на есента. Тая година не я изпускам, а направо си я преследвам всеки уикенд и заключението е, че и да я изпускам и да не я – по-добри снимки няма да правя. Майната му – разходката из природата все пак е полезна.

Края на мъгливото утро около отбивката за Боснек - пернишко

някво дърво, слънчев лъч имаше и е компенсирано с -1.5 мисля, да почернее фона.

Нямам идея кой е върха, ам ще е някой около мальовица, ако не и самия мальовица...

на път за Паничище има хубави гледки - ама е и доста стръмно и леко плащещо :)

пак по пътя за паничище

лиготии

Всички снимки се отварят и леко по-големи, макар да не виждам смисъла де :)

То мина вече седмица от края на отпуската и чак сега намерих време да допиша пътеписа / дневника, който уж се старах да водя по време на почивката. С две думи беше много приятно и релаксиращо, починахме си добре, видяхме морето, натопихме си краката. Е, аз в снимането леко се изложих, но поне направих няколко туристически снимки. И понеже ако пейстна дневника тук ще напълним много блога – за който му е интересно – намира се тук: http://thelastfolder.com/bobo/sept2008/

Къде попаднах?

Това е моя личен блог, в който пиша нещата, които ме интересуват или просто искам да споделя. Има теми за дизайн, фотография, ежедневие, пътеписи и настроения - всичко, което ми дойде на акъла.

Текущата тема на блога е дело на Design Disease, за което им благодаря - ние дизайнерите трудно правим дизайн за самите себе си :)

March 2024
M T W T F S S
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031