Разхвърляни Category

Новинко ver.0.0.2

In: Разхвърляни

Ами пуснах вече реалния дизайн на сайта http://www.thelastfolder.com. Добавих и фотогалерията като интегрирана част. Не съм съвсем доволен все още от решението с безплатния симпълвюър, но засега ще остане така, не бърка много дизайна – пък ако реша да остана с него най-лесно ще го купя да го модифицирам. Все още не съм решил фото блог ли да имам, или просто малко фото-портфолио, като клоня по-скоро към второто. Дизайн секцията обаче ще чака. Най-лесно ще е да я бухна и нея в такава флаш галерийка, но там е нужно да има и линкове към съществуващи сайтове, правени от мене, така че едва ли е най-доброто решение. Може би все пак най-добре ще е да са статични страници, все пак хубави дизайни – подходящи за портфолиото – едва ли ще добавям често. Както и да е, сега поне сайта добива цялост и някаква функционалност, за каквато е замислен. Да видим по-натам как ще вървят нещата.

Новинко

In: Разхвърляни

Нова картинка в хедъра, пооправих разните пиейчпи файлове да пишат на български на повечето места (поне там където досега съм забелязал и ме е дразнило). Голяма галимация е това, за човек дето не разбира от уеб програмиране – сичко правя на базата на търсене на английските фрази, и писането им на български в определените места… като е в стринг пък или в някоя пиейчпи променлива – ходи го търси :)

Неможах да си оправя и размера на заглавията на темите – уж <ейч1> ги направих, не хваща тоя стил… датите ги пъхнах в див с ЦСС клас и се оправиха, ама заглавията ги мъча сума време и не става… ще си седят така. Като гледам как се мъча с блога, дето нищо и никви промени правя по темплейта, фотолог така и няма да имам… :( здраве да е…

Обаче па си напраих хубави иконки за РСС фийдс и Уърлдпресс линковете в сайдбара… доволен аз :)

пак болен

In: Разхвърляни

Абе мине не мине и зема та са разболея. Тоз път грип. Жена ми го изкара миналата седмица, докат подсмърчаше нещастно в кревата, аз нит кихнах, нито за миг се почувствах зле. Като се оправи тя и тръгна на работа аз се строполих и на – в петък не бях на работа, събота и неделя по цял ден лежа, днеска също. Вече почва много да ми писва, писва ми безделието – което е странно, щото съм пословичен мързел. Днес цял ден чета форуми и блогове, опитах се да си намеря хубаво плъгинче за фотогалерията ми, ама накрая пак останах само на четене и търсене и нищо реално свършено. Имам един тон работа по личните си проекти, сайта http://www.koprivshtitza.com ми се иска да му направя ако не редизайн то поне лек лифтинг, преди да вкараме последните останали информации и английския превод. Личния ми сайт, с портфолиото и фотогалерията също седят недоправени, а аз само си браузвам и играя CSI Miami  се едно съм пъпчив пубер.

Липсва ми и колата да си карам, дори и тия половин часови преходи от и до службата – независимо от лудото и определено дразнещо движение в софия – са ми приятни и отморяващи по странен начин. Да не говорим за обиколките ми без цел и посока, когато ме стегне шапката.

Понякога и ми се снима. Напоследък рядко… някак ми е влязло в главата, че искам да снимам едно дърво в парка, като падне снега и мераците ми за снимане са свързани с него. Много странно чувство – се едно нямам желание да снимам нищо друго освен това дърво. Миналата седмица в неделя се разходих до Пловдив с майка ми. Е така, за няколко часа да изгълтаме 300 км магистрала и да се разходим. Качихме се до альошата и аз с апарата на врата напраих чудни детско-аматьорско-регистраторско-туристически снимки. Никъде не видях дори един кадър, ми се за дървото в парка си мислех :) Изперквам, ама ша видим до кога ще е така :) Искам и 50/1.4 – сега такумарчето ми 50/2 нещо му се разбрица гривната за фокуса и превърта, предполагам се отлепила гумената гривна от старост и с капка каноконлит ще се оправи – ама се го отлагам за друг път. 

И така, гадно е да си грипав, само игри моеш да играеш, аре отивам да видя кой е поредния случай, който ще ми дадат да разследвам :)

Попаднах оня ден за малко на “полуфинала” за песен за евровизия. Не мога да кажа, че изгледах всичките полуфиналисти, но от това, което видях ми стана ясно, че отново са излагаме. Не ми е ясно кое жури е допуснало подобни песни, не ми е ясно наистина ли смятат, че това е “хубава музика”, не ми е ясно толкоз ли са прости? Ще се окаже прав Слави Трифонов като казваше преди година, че са вече импотентни имбецили. Другия вариант е да са избрани толкоз слаби песни, за да може да изпъкне и спечели точно определен “някой” – както се заговори за Каризма. Нямам идея … важното е, че дори с моето не-музикално ухо чувах фалшиво пеене, представям си музикалните хора сигурно са се измъчвали страшно. Звука на БНТ както винаги беше под всякаква критика, чуваха се сигурно само половината от инструментите, вокалите на различните изпълнители се чуваха различно – демек микрофоните са били настроени на едно ниво без да се вземе предвид разликата във възможностите на певците… купон. Незнзам – от няколко години имам чувството, че нарочно не желаят да имаме победител в тоз конкурс. През цялата година се говорят хубави неща – как е ясно, че трябва да се направи конкурсна песен, че си има правила за тия песни, да са динамични, танцувални, че трябва да се вземе в предвид гласуването на публиката от чужди държави и т.н…. обаче когато дойде момента – това не се прави. Непонятно ми е – тъжно и непонятно…

Фен съм на плейбой от пъпчив тийнейджър – разбира се на първо място заради гърлите вътре, но не и на последно беше усещането, че притежаваш нещо “мръсно” или нередно, защото по онова време нямаше от къде да се купи в България и се разпространяваше апокрифно и тайно. После започнах да разбирам и какво пише в това пусто списание и дори и в детския ми все още мозък “Плейбой” се превърна в списание поскоро на социалния статус, списание на плейбоя мъж, ако щеш и на сноба – и еротиката беше само необходимата черешка в мартинито – shaken, not stirred. Когато дойде в България – ще е силно да кажа, че бях в еуфория де, но усещането беше близо. И то заради едно такова чуство, че едва ли не – щом идва Плейбой, значи нещата се оправят, значи вървим напред, значи “американската мечта” е осъществима и тук. Още повече, че брат ми щеше да го прави, което пък съвсем си беше гаранция за успех. И успех имаше – безспорен. После се смениха екипите, които го правят, нещата тръгнаха леко надолу (така мисля, но все пак съм и пристрастен, деда знам), пак смениха екипа и уж пак се стабилизираха. Та докарахме до там, че аз си притежавам всеки брой… независимо, че от известно време съм недоволен, независимо, че от известно време не намирам много неща за забавление… просто ги купувам – дали по навик или от уважение към “американския татко” незнам. До декември 2006. Броя с тризначките от Биг Брадър. Всеки, който е гледал шоуто и знае що за трътли са тризначките неможе да не се удиви на безмисления труд, кипял в ретуша. Труд за три простакеси, които са известни с това, че са прости?!?! Щеше да е яко забавно, ако не беше маса тъпо. Къркеланов явно е бил на ръба на силите си, стайлинга е уникум, неможе да се разбере кое е грим, кое ретуш, пък и тризначките не приличат на себе си… е освен увисналите цици… Чудех се дали да го купувам тоя брой. Мислех да си наруша колекцията – в знак на протест, че от редакцията не ме уважават като читател и ми предлагат подобно “Забавление” точно за нова година. Уви, жена ми – незнаеща за “терзанията” ми – го купи. Вчера зех и последния брой – януари 2007. Лиляна от Биг Брадър на корицата…. Виснали грозни цици в плоска опаковка. Ретуш до полуда и стайлинг на нула! И… ВНИМАНИЕ – нов дизайн на списанието. Дело на Ина Бъчварова. Никога не съм харесвал работата и, но този път е надминала себе си. Не ми се иска да нарушавам авторските права на Плейбой, но това трябва да се види. Заслужава си човек да даде 5 кинта за да види падението на българския дизайн и полюциите на великия кръг артисти-гейове-транссексуалисти. Няма такъв дизайн братче, няма такава типография. Има статия за някви “български плейбои” – еми в Нощен Труд и Шок подобре си подреждат нещата. Подобре си пишат заглавията. Цялото списание е “оцапано” с маркирани в жълто параграфи, изрази или самотни думи…. жълто – сещай се що. Статии? Че кой е казал, че в плейбой трябва да се чете нещо? Четенето е за задръстеняците – дай да им дадем тъпотиите на Симона Мирчева или издиханията на Валери Найденов. Според брат ми Найденов е голям писач. Нямам причини да се съмнявам в мнението на брат ми за тия неща, но просто издиша яко за мене. Пък и аз съм в аудиторията нали така? А, забравих – вицовете. От самото си създаване вицовете в плейбой за еталон за тънък хумор, есенция на хумора – така да се каже. Какво гледаме в последния брой? Тъпи вицове! Не да се засмееш, неможеш да се усмихнеш даже, да не говорим, че са стари и некадърно интерпретирани за писано слово…

И какво остана в крайната сметка – едно интервю. И ако човека не ми е интересен – нищо не остава в тоя плейбой. Нито снимките са на ниво (обещавам да пиша и за снимките – за младите им “фотографки”, както и за “откритията” им), статиите не ме хващат, рецензиите за филми, музика и книги в МАКСИМ са ми по-забавни (макар тая информация си я дърпам от интернет), модата е прекалено снобарска за моя вкус, а МАКСИМ ми показва по-готини нови джаджи… та, ша видим тая работа – докога ще им давам и мойте 5 кинта.

Къде попаднах?

Това е моя личен блог, в който пиша нещата, които ме интересуват или просто искам да споделя. Има теми за дизайн, фотография, ежедневие, пътеписи и настроения - всичко, което ми дойде на акъла.

Текущата тема на блога е дело на Design Disease, за което им благодаря - ние дизайнерите трудно правим дизайн за самите себе си :)

March 2024
M T W T F S S
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031