Разхвърляни Category

Докато Витоша над София гореше, в къщи беше взето ситуационно решение да се отиде спешно до Копривщица, за да се посади елхичката, която вярно ни служи като коледно дърво последните 2 години. Предната ни служи 3, за което още тогава решихме, че е малко мърляво от наша страна и не е нужно да караме горкото дърво да се мъчи в саксия толкова време. И тъй като Елха едно е посадена в гората на Копривщица, то Елха две трябваше да бъде ситуирана до нея, да си правят компания по елхински.

 

Аз, разбира се, помъкнах фотоапарат, защото Кирил се възторгваше по красотите около Копривщица, две седмици преди това, но нямах голяма надежда за фото-успехи заради проклятието на всички фотографи (а за някои и благословия) – светлината. Трябваше да тръгнем по обяд и после до вечерта да се върнем – което изключваше хубавите часове за пейзажи да бъдат на наше разположение.

 

Елхата беше посадена изключително експедитивно, не без безценната помощ на Вени и Бобо, които свършиха основната работа покрай зариване на корените и поливане. Аз отнесох копаенето, нещо определено странно, предвид естествената ми склонност да се скатавам от работа. Доволни, всички се смъкнахме обратно в града, където мен, след една пилешка супа и бира, ме налегна традиционният неделен мързел и категорично отказах разходки из града, в замяна на излягане на двора и четене на „Съемка обнаженной натуры“ – или нещо подобно.

 

След като младите се налудуваха, а старите се изгърчиха с болки на гърба от неудобните счупени столове (къщата вече е зазимена, пък и нали споменах, че ме мързеше, за да си вадя и удобен стол от вътре), настана време за прибиране, където успях да щракна тези изгледи от Стара планина. Те някак ми „разбудиха апетита“, което доведе до това половината останал път да търся с поглед „онова самотно оранжево дърво, заобиколено от зелени борове“, което бях видял на идване. Е, не го намерих, което още веднъж доказа максимата, че щом видиш кадър за снимане – трябва да спреш и да го „вземеш“, инак нямаш шанс…

 

Добра разходка се получи, въпреки всичко (включително мускулната треска на другия ден).

 

22 Май 2012 – София

Всички в Копривщица! Всички на въстание… или поне на възстановска

Според сайта на общината програмата е следната:

30 април 2012 година
19.00 часа: Тържествена вечер-концерт на площад “20-ти Април”

1 май 2012 година
10.00 часа: Полагане цветя на гроба на Тодор Каблешков
11.00 часа: Откриване на тържествата
11.30 часа: Театрализиран спектакъл “Първата пушка” – възпроизвеждане епизоди от Априлското въстание
12.30 часа: Тържествен концерт и народно веселие на площад “20-ти Април”

п.с. снимката горе е линк към един “комикс” от преди 6 години – кратка илюстрация на представлението.

По празниците София е чудесно пуста, което беше и предпоставка за кратка разходка с Вени и Бобо из центъра. Времето също беше на наша страна, свежо след дъжда, слънчево и приятно.

Дори и от снимките си имам фаворит. Кой обаче, ще запазя за себе си…

Ако ви се гледат хубави снимки от зимна Копривщица – Никола Гударовски е направил известно количество, за което малко му завиждам. Приятно гледане/четене.

Къде попаднах?

Това е моя личен блог, в който пиша нещата, които ме интересуват или просто искам да споделя. Има теми за дизайн, фотография, ежедневие, пътеписи и настроения - всичко, което ми дойде на акъла.

Текущата тема на блога е дело на Design Disease, за което им благодаря - ние дизайнерите трудно правим дизайн за самите себе си :)

September 2019
M T W T F S S
« Sep    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30