Фотография Category

… се вдигнахме в 5 часа – по нощите – и отпрашихме към Родопите. Виновен за което беше Евгени Динев, чиито снимки и маршрут, видях ден – два по-рано.

*забележка: снимките се отварят в цял размер, тук на превюта са малко замазанки…

Планът беше мътен и неопределен, но включваше в себе си снимане на изгрев нейде около Железница или след Железница – посока Самоков. Гредата беше ударена, когато на Железница бяхме  в 5:45, а изгрева според SunCalc трябваше да настъпи в 7:30. Решихме, че може би е мъдро да не седим  на едно място, имайки предвид, че ни чака път до Девин. Изгрева ни застигна на Костенец, като разбира се, бяхме долу в дерето…
001

(more…)

… и се озовахме във Варна. Тоест, нещата не се случиха чак толкова случайно. Тръгнахме си направо за Варна, в шест без десет, в събота. Сутринта. Идеята беше да пътуваме по подбалканския път – бавно, продължително, напоително да се любуваме на есенните пейзажи наоколо, а като бонус – и да ги снимаме в прекрасната и мека сутрешна светлина.

*забележка: снимките се отварят в цял размер, тук на превюта са малко замазанки…

Първата изненада беше, че изгрев всъщност нямаше. Тоест, то изгрев е имало, но нас не ни огря – в буквалния смисъл. Небето беше навъсено и казваше “прибирайте се обратно, ей”.
001

(more…)

В неделя на път за Копривщица гледките бяха страхотни. Пътя се вие между пожълтели и почервенели дървета, зелените борове надничат от тук и там, а заснежените върхове на Стара планина са чудесен бекграунд за снимки. Небето беше ясно синьо, видимост – километри. Естествено, не спрях да снимам, а се разбрах с Кирил да избягаме от работа в понеделник следобед и да идем да дебнем залез. И пак – естествено, като пристигнахме на Гълъбец, паднаха едни облаци, маранята ограничаваше гледката до няколко километра, небето беше сиво, на Буново дори слънцето изчезна.

С леко увесени носове, ние продължихме до Антон, където оставихме колата и се втурнахме през нивите на хората, да хванем последните слънчеви лъчи, които успяха да си пробият път през димката.
_DSC8614

(more…)

Оказва се, че няма нищо невъзможно на този свят. Аз малко скептично подходих към идеята за разходка до “прословутия завой” на язовира с тръгване по обяд, но Жоро и Кирил ме убедиха, че било ок. Щом ги навих и някой от тях да кара на връщане, ако ме е шубе по тъмното, всичко останало беше лесно. В Родопите вече е есен, и следващите (това се пише на 20ти октомври 2014) дни до седмица ще е супер красиво.

Минавайки през Асеновград трябваше да се качим на калето, дори само за да разгледаме гората от високо.

Родопи

Северната част на Родопите е ярка и цветна, като черга.

_DSC7895

Надвиснаха и няколко облака, което позволи няколко снимки от там. По пладне само така е възможно.

_DSC7910

Пътят между Асеновград и Кърджали премина в ахкане и охкане колко е красиво всичко наоколо. Но не смеехме да спираме, за да не испуснем хубавата светлина на “завоя”. Никой от нас не беше ходил, не бяхме сигурни дали ще го намерим лесно, какво ни очаква и т.н. Чак след като минахме Кърджали и наближихме на 10тина километра по GPS, направихме по някоя и друга снимка. А в Кърджали ще трябва да ида специално, за да го разгледам.

_DSC7991

Самия “завой” е живописен, спор няма. Пътя минава точно покрай това място, може да снимаш и от прозореца на колата. Като пристигнахме беше още рано и имахме време да потърсим точното място за снимка.

_DSC8014

Наоколо се гънат Родопите.

_DSC8036

Малко по малко светлината започва да става мека и всичко да порозовява.

_DSC8014

Приближени, бреговете заприличват на фиорди.

_DSC8082

Клише с дърво и скала…

_DSC8097

Задължителната напоследък дълга експозиция.

_DSC8154

Слънцето се скрива зад хълмовете и ние се озоваваме в сянката. Затова пък небето и облаците се обагрят красиво.

_DSC8159

Още малко и ще стане тъмно.

_DSC8229

Решаваме в крайна сметка да видим какво има и наоколо.

_DSC8232

А отраженията също се обагрят в червено.

_DSC8268

Накрая казваме довиждане и отпрашваме към София.

_DSC8356

Равносметка. На мен ми хареса. Кърджали и Хасково трябва да ида да ги разгледам отделно, за по един ден, като градове. Димитровград също. Минавал съм през трите отдавна и спомените са ми доста двузначни, а сега, дори нощно време ми се сториха чисти и подредени градове. Интересно. Природата на Родопите е прекрасна. Но това ние си го знаем :)

Второмайско утро, светло и свежо. Настроението е приповдигнато, все пак вчера в бил ден на труда и всички са си почивали. Подсвирквайки под сутрешния си душ, вече напомпан с кафе, чувам през открехнатата врата на банята Бобо да търчи из цялата къща и да пее с пълен глас “.. но кога се там съзира Козлодуйски браг, ДУМ…”, като на ДУМ задължително има скок трупешката. На ламинат кънти доста, да знатете. Аз, свеж като репичка, някак на шега му викам – искаш ли да се качим на колата и да те заведа да го видиш тоз Козлодуйски бряг и кораба Радецки? Той каза да, майка му въздъхна, та приготвихме по една тениска за преобличане – и газ. Питам го – на отиване по магистралата и на връщане по малките улички, нали? Той вика – нее, и на отиване и на връщане по малките улички. Та – Петрохан, Берковица, Монтана, Вълчедръм, Козлодуй. На връщане през Бяла Слатина, Кнежа, Червен бряг, Луковит и Ябланица. 10 часа. Бобо е герой!

Пътя през Петрохан е несправедливо обвиняван, че е лош и незнам си какъв си. Път като път, без драми. Няма и особено движение.
001

Но пък е живописно и красиво.
002

В ниските части пролетта цъфти с пълна сила.
003

А селцата се гушат срамежливо край пътя.
004

Слизаме от прохода и се насочваме към Монтана.
005

Дори градовете с бетонни грозотии изглеждат добре в ярки синьо и зелено.
006

А дунавската равнина прави небето огромно.
007

Църквата във Вълчедръм. Според уикипедия тя е копие на Ал. Невски в София. Умалена. Впечатлява, всъщност. За това малко градче е непропрционално голяма … цялата във врачански камък. Красиво, не пропускайте.
008

Край пътя се редят ярките петна на нивите.
009

И красивите сенки на дърветата.
010

Направо wallpapers.
011

А там, отсреща, е Румънско.
012

На Козлодуй. От 20 коли, 10 трябва да са паркирани точно пред Радецки. Не може горе, на паркинга. Предполагам, че ако имаше лесно и на самия кораб щяха да паркират. Все пак – да се ходи е трудно…
013

Но пък Бобо е доволен!
014

И горд от историята.
015

Време е за обратния път.
016

Но за начало тръгваме още на изток.
017

Те самите полета казват “ела ме виж, мини покрай мен”.
018

Добре де, спирам с патоса. Щото и небето нещо се намръщи.
019

Май ще вали.
020

И то точно в посоката, в която се движим.
021

Това си буря, няма спор.
022

А пътя се извива ту в страни от нея – ту диретно срещу нея.
023

Скакалците на АЕЦ-а – така кръстих тия джаджи.
024

А тази снимка много си я харесвам, само да кажа…
025

Хм, дали не поразминава малко бурата? Може би ще я заобиколим някак?
026

От ляво ще остане? Те овцете се събират, ама може би все пак…?
027

Или пък не?
028

Не…
029

Хвана ни в Червен бряг. Потопи града. Спрях да чакам на един площад, пред нас и зад нас от наклонените улици се лееха реки. Ама буквално. Главния път през града – непроходим. Трябваше по малките улички да се измъкнем. Бе, беше си доста страшно, особено с малко дете в колата… Бррр…
030

За сметка на това Бобо през цялото време повтаряше “Какво стана тука бре, тати?”, с интонация на герой от Скуби Ду. Явно се забавляваше. Викам – хареса ли ти? Той вика – да, защото никога не съм преживявал подобно нещо. Е… за всичко си има първи път.
031

От Червен бряг към Луковит явно вече се беше изваляло, само рекичките, образували се в канавките показваха какво е било.
032

Но почваше да се прояснява.
033

Сори на всички обидени от песвдо-HDR изгледа :)
034

По магистралата вече не беше толкоз интересно.
035

И София.
036

Която се опита да ни посрещне заслепяващо.
037

Крайната сметка – маса преживявания, тон приключения, квинтилион впечатления и приятно изкарване.

Къде попаднах?

Това е моя личен блог, в който пиша нещата, които ме интересуват или просто искам да споделя. Има теми за дизайн, фотография, ежедневие, пътеписи и настроения - всичко, което ми дойде на акъла.

Текущата тема на блога е дело на Design Disease, за което им благодаря - ние дизайнерите трудно правим дизайн за самите себе си :)

September 2017
M T W T F S S
« Feb    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930