The Last Folder

Брок Дейвис е арт директор в Кармайкъл Линч – Минеаполис. Не е единствения, поставил си за цел всеки ден да прави по нещо креативно, но определено е един от хората с превъзходно чувство за хумор, чиито работи ми хванаха вниманието. Някъде по-силни, някъде слаби – няма значение, цялата серия е едно голямо удоволствие и креативно вдъхновение:

Дизайнер прави презентация на нов уебсайт. Клиентът кима радостно, усмихнат и доволен:
– Чудесно, страхотно, харесва ми!
– Отлично – казва дизайнера – ще ви струва 2000 лева.
Клиентът отключва касата, брои парите и казва:
– Ако решим нещо по-късно да преправим, нали не е проблем? Нали няма – ей така – веднъж сте го направили и толкоз?
– Да, в зависимост от това, какво трябва да се прави – възможно е.
– Е, аз все пак няма да дойда и да ви кажа “хайде да го направим наново” – усмихва се клиента – предполагам ще са дребни неща, няма да са ви проблем.
– Разбира се! Имайте предвид обаче, че има вероятност на мен да ми свършат парите или да реша да си купя нова къща. Тогава нали няма да е проблем да дойда при вас и да поискам да ми доплатите?
– ???
– Е, аз няма да ви взема двойно… а дреболийки, това едва ли ще ви затрудни.

Преди няколко дена забелязах, че едно голямо рекламно пано – на целия калкан на полуразрушена сграда в центъра на столицата – ми привлича погледа докато чакам светофара да светне зелено. Първоначално си помислих, че ми прави впечатление, защото е голямо и празно – 10 на 10 метра небе с 2 логота. После осъзнах, че друго ми е хващало вниманието – логото:

Е как “die” недоверчиво се сепнах – що пък да умирам… а то кво било:

Айде кажете сега – кой го е измислил, кой го е предложил, как го е защитил и кой го е приел това лого. Никъде ли по веригата на ниикой не му е хрумнало, че не е хубава идея човек да прави такива асоциации, точно пък когато става дума за самолети (дори и за аерогари)? Малоумието, оказва се, не е само у нас

После пък, минавайки покрай новата метростанция “Стадион Васил Левски” гледам, че сложили пред входа будка за милиционер:

Е, толкова ли не можеше това да се предвиди в проекта и строителите да построят една будка, която да се вписва в средата на метростанцията? Толкова ли е трудно някой да мисли по тия въпроси и да не позволява подобни грозотии да продължават да наакват и без това нацвъкания град? А са нужни толкова малко усилия – просто мисъл.

Нещо напоследък се запалих по 3д отново, като тоя път полагам малко повече усилия да науча нещо ново. Абе зарибих си се. В тая връзка претърсвам нета за интересни сайтове, нови форуми, галерии – общо взето “губя” доста време да гледам и да се възхищавам на работата на другите. Понякога е депресиращо, понякога вдъхновяващо – общо взето забавно. Така и попаднах – мнооого случайно на портфолиото на Henning Ludvigsen в CGSociety. Ами изкъртих се от кеф… Познатите ми художници не са много впечатлени от подобен стил на фотореализъм и е разбираемо… предполагам като се мине някакво ниво, хората започват да разсъждават по тоя начин… но аз като един откровен дебил в областта много се кефя – на фотореалистично 3д, фотореалистични рисунки… кеф. Та ако някой има интерес в тая сфера – погледнете Хенинг…

Пък аз до къде съм докарал с тридетата ще видим по-натам :)

btw, още един интересен линк на нов сайт за мейт пейнтинг в необятната руска шир – http://www.mattepaint.org/ – все още е малко празничък, но руснаците са сила и предполагам ще набере скорост.

Ясно, че в изтерзаната ни държавица още дълго време хората ще се занимават с несвойствени за тях неща. Ясно, че в изтерзаната ни държавица визуалните изкуства никога не са били приемани сериозно, а практикуващите ги са смятани едва ли не за шарлатани или за надувки, щото “колко па е трудно да наредиш някви цветове там”. В последните години започва една лека тенденция за легитимиране на този труд, лека и бавна, но все пак тенденция. Специално в уеб дизайна, където наблюдавам процесите – дали защото компаниите решиха, че не само е престижно да имат уеб сайт, ами и е полезно от маркетингова гледна точка, дали защото студията започнаха да разбират истинската сила на интернет и започнаха да предлагат на клиентите си истински уеб решения, дали защото все повече фирми се опитват да изперат парички, да генерират разходи и т.н… нямам идея. Важното е, че се върви нагоре, макар и стъпка по стъпка и трудно. Все още се срещат фирми, за които 1500 евро за лампи в офиса е нещо нормално, но 1000 евро за уеб сайт е неприлично скъпо. Както и да е – цялото това предисловие беше заради самите дизайнери. Хората, които се предполага, че трябва да изнесат на гърба си този преход и да обучават постоянно и непреставащо клиентите си за новите неща, за смисъла от дизайна. Години наред в това поле се подвизаваха (а и все още го правят) визуално неграмотни хора – с общи познания в софтуера за обработка на изображения, често с по-задълбочени познания в екшън скрипта на флаш. Хора, тотално незапознати с тенденциите, да не говорим за познания в сферата на маркетинг, реклама дори мениджмънт, или чисто техническите – ползваемост, разпознаваемост, стил… основните характеристики на добрия дизайн. Залитнали в собствените си светове, или черпещи с пълни сили “идеи” от идолите си (примерно артемий лебедев) или темплейтмонстър.цом. И на всичкото отгоре с претенции… на всичкото отгоре “не работят за пет лева”. Подобни образи толкова са се главозамаяли, че би било смешно, ако от това не зависеше малко или много и моя авторитет. Защото това е нещото, което тези хора правят – рушат авторитета на цялата гилдия, създават неправилна (или поне неточна) визуална култура и възпитание в клиентите в следствие на което целия бизнес страда. Майната му – не, че ще се преборим, ама поне да изокаме :)