Inspirational Category

Винаги съм искал да се повозя с машината на времето и да надникна в миналото. Предполагам във всеки е заложено подобно любопитство, а лично аз до изобретяването на машината го задоволявам със снимки. Дали със снимките от www.lostbulgaria.com или други източници – не е важно. Днешната ни среща с миналото е благодарение на Erhard K. от Германия, който се е поразходил из България в края на 60те и началото на 70те години. Разглеждайки внимателно снимките му, не може да не ни направи впечатление различния облик на София и на морските ни курорти от онова време. Не може да не се промъкне и капчица носталгия – разбира се не по режима, а по външото му изражение. Чистите улици, цветните улици, шарените хора, зеленината. Днес София се е превърнала в мегаполис от източен вид, зеленината отстъпва пред ярките цветове на новото строителство и безумните идеи на архитектите. Прозорците някак безжизнено гледат с пластмасовите си рамки, а колите изпълват останалото пространство, избутвайки хората. Те пък вървят намусени, всеки със собствените си проблеми и тревоги. София – хем е същата, хем е много различна. И не мога да кажа, че сегашната повече ми харесва, не мога да кажа, че последните 20 и кусур години се отразиха благотворно на родния ми град, както и на цялата държава. Което е жалко, защото почнем ли да тъгуваме по миналото – трудно строим бъдещето. Все едно, приятна разходка с машината на времето на Erhard K. Обърнете внимание на детайлите – регулировчици с бели ръкавици, тротоарите, спирките, трамваите, неповторимата типография на табелата “рибарско селище” – изобщо, хубав повод за анализ на сегашното, миналото и бъдещето.

След почти една година отлежаване по разни скици, макети, пиесдита… след дълго променяне на това и онова. След дълго умуване по реалния интерфейс, по практическия начин на презентация на съдържанието, по дизайна на всеки един елемент – най накрая The Last Folder е с нов дизайн. Не съм сигурен, че вече мога да кажа с чисто сърце, че съм 100% доволен от резултата, но след толкова много време взиране, май потребителите са на ход. От тук насетне се надявам да надграждам – с по-добра презентация на проектите, повече интерактивност и каквото още ми дойде на акъла. Пък да се надяваме, че в един момент ще остана доволен и сайта ще работи както го искам. В крайна сметка той ще е и изпитателното ми поле и начина да се развивам в тази област – нещо, което от години почти не правя. Да ми е честито :)

Изгубената България е проект на Пейо Колев. Постарал се да събере, а и непрекъснато да разширява базата си със снимки от миналото на България. Снимки, които както и той се аргументира “струват повече от 1000 думи”. Лично аз обожавам да се ровя в старите снимки, обичам да гледам малките детайли и всеки път да откривам по нещо ново и интересно. Разглеждането на тия фотографии ми носи носталгия, говори мноого повече от сухите фрази в учебниците или книгите по история, разказва съдби, радости и нещастия. Затова подобни проекти са супер ценни, макар да не е работа на любителите да ги изпълняват. Би трябвало държавата да се погрижи цялото това историческо наследство и богатство да се представи пред публика и да е досъпно за всеки, решил да види какво се е случвало в България – поне от времето на изобретяването на фотоапарата. Кой инак ще знае за Димитър Соколов – абсолютния шампион по автомобилизъм и мотоциклетизъм, участвал даже в първите квалификации за Гран При – първообраза на Формула 1? Кой ще знае за покъртителната снимка (внимание, не е за слабонервни!) на четниците на Атанас Кършаков, позиращи с отрязаната му глава?

Изобщо – изгубената България… сега я намираме, благодарение на Пейо Колев и другите подобни сайтове. За мен е вдъхновяващо.

Чудите се кой е Майкъл Пол Смит? И аз доскоро не бях чувал за този човек нищо. Той не е някоя известна личност, нито е направил нещо значимо за човечеството. Господин Смит прави модели. И обича да ги снима. И както обича двете неща, така успява да ги съчетае и да ги издигне на едно по-различно ниво. Става дума за следното: взимаш модел на автомобил и го слагаш на една плоскост. След това тази плоскост поставяш на улицата, в парка, на паркинга или където и да е, но така, че околната обстановка да изглежда в мащаб и на място. Всъщност това е един от най-старите трикове в “специалните ефекти” на киното, но някак си господин Смит го прави по начин, който лично мене много ме грабна. Цялата галерия си заслужава, има любопитни кадри, много вдъхновяващи :)

Цялата “моделна” галерия във Фликр и всички снимки на Майкъл Пол Смит.

Пламена и Ники пак избиват рибата с поредния готин календар за Мегахим. На фона на “модернистичните” календари излезнали последните години в жанра “art nudity” този е глътка въздух с традиционната си концепция, изпълнена прекрасно. Двамата са доказали, че го могат, та им желая успехи с Resize Studio и да получават само сесии, които ги кефят. Щото то явно така нещата стават добре. Целия сайт си заслужава да се разгледа, не само голите жени, на любителите на дизайна и фотографията пък ще е супер полезно да разгледат секцията за ретуш, където се вижда изходния материал, съпоставен с крайния. Премисления дизайн също трябва да се види… абе интересн сайт, препоръчвам определено.

Къде попаднах?

Това е моя личен блог, в който пиша нещата, които ме интересуват или просто искам да споделя. Има теми за дизайн, фотография, ежедневие, пътеписи и настроения - всичко, което ми дойде на акъла.

Текущата тема на блога е дело на Design Disease, за което им благодаря - ние дизайнерите трудно правим дизайн за самите себе си :)

March 2024
M T W T F S S
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031