Повече от 10 години сме заедно и знам, че не съм и казвал достатъчно, че я обичам… Обаче това си е така, затова – златна моя, Обичам те! Ти ме правиш щастлив когато сме заедно и тъжен, когато сме разделени. Ти ми даде най-хубавия подарък на света – нашия син. Обичам те!

Отдолу е цялата галерия – снимки, подредени в хронологичен ред (мисля, че личи коя ми е любимата, ако не – погледни нагоре и вляво) – която ще оставя в стила на wordpress или ще пусна и в facebook.

Направихме смени, всеки измисляше някакъв предтекст да не си стои следобед в къщи (тогава трябваше да си почиваме от 2 до 4, предполагам единствения начин родителите да ни приберат за малко) и заставахме на пост в короната на старата джанка, точно до входа на старата къща. Излезеше ли някой от старците, тръгвахме подире му. Е… не много, примерно до трамвая… и после си измисляхме оправдания, че сме щели да изпуснем другия примерно, че сме щели да изпуснем чуждия шпионин, който ще дойде в къщата… че сме били сами или, не сме имали парички за билет. А пък едно проследяване до неизвестен блок през един квартал, влизането във входа и забавянето  на бабата вътре повече от 2 часа… това беше тема за разговори, разкази и спекулации повече от седмица. Събирахме се вечерно време и в топлия сумрак, един през друг се надпреварвахме да споделим своите версии за случката, за шпионажа и за живота изобщо, крояхме планове как ще идем в милицията да поискаме среща с някой “голям началник” и да разкрием своите притеснения.

Може би някъде по това време в нас (или поне в част от нас) се появи идеята, че като сме вече големи да се занимаваме с шпионаж, сигурно сме и достатъчно големи за да пушим. Крадяхме цигари от родителите си, купувахме си цигари със стотинките за закуска, пушехме. Не, че знаехме как се пуши, все пак бяхме на по 8-9 години, но се правехме на големи. Имахме и достатъчно акъл, че си натъркаме после пръстите с листа от маточина, която богато растеше в двора и скриваше никотиновата миризма по пръстите… или поне така си мислехме. Хубавото (тогава всъщност си мислехме, че е лошо) бе, че това не продължи дълго. Една привечер Нико се прибра за малко до тях, не се появи известно време, а след това от балкона се разнесе гласа на дядо, който по принцип рядко ме викаше, а сега и в тона му се усещаше опасност. Всъщност дядо не ме наби. Не каза и на нашите. Думите му тогава обаче бяха достатъчно силни и ме държаха доста години, докато пропуша истински.  Случката се отрази и на нашите шпионски набези, тъй като ни затегнаха дисциплината и нямахме много възможност да се шляем където си поискаме. Скоро след това и старците изчезнаха на някъде, а работници дойдоха и започнаха малко по малко да рушат къщата. Рай за нас и за скоковете от втория и етаж, за които мога да разкажа друг път и за които си спомням с болка в китката при всяка смяна на времето…

А сега, децата ги няма… или са на училище, или са в къщи… пред компютрите.

п.с. След като Господ ни даде удоволствие с концерта на “диси”, незнайно защо реши да покруси всички рок фенове по света, като прибра “малкия човек, с големия глас” – Рони Джеймс Дио.  Не трябва да скърбим за него, защото той отдавна има място на небето и в сърцата на феновете, независимо дали са харесвали музиката му или не. Дио беше велик музикант, написал важни страници в историята на рока. Не ми се щеше да звуча толкоз патетично, ама на… Почивай в мир!

И така:

Хубав град е Търновград. Всички го знаем. И аз винаги съм го знаел, ама срам – не срам, не бях ходил там освен на преминаване за някъде, или пък по работа за някакви минутки. Пък на всичкото отгоре рода на дядо ми по майчина линия е от там, имам роднини… с които по една или друга причина не се поддържа връзка. С Вени сме заедно от 7 години вече, и всеки път нещо ни пречи да идем, все нещо е с по-голям приоритет, все нещо изкача. Тоз път обаче всичко беше точно – решихме, че живи-умрели там сме! Тръгнахме в събота да прекараме Великден там. Става ни вече традиция всеки Великден да сме извън София, някъде из страната.По това време пролетта е в разгара си, живота се пробужда и удоволствието от пътуването и посещението на ново място е голям.

Търново по обед - най-неподходящото време за снимане.

Пристигнахме в Търново по обед, настанихме се в хотела (между другото много хубав хотел е “Царевец” с прекрасно отношение на персонала, хубави стаи и поносими цени) и тръгнахме на разходка да търсим къщата на прадядо ми.Така или инак не я намерихме, но пък успяхме да се потопим в атмосферата на стария квартал около реката и да се възхитим на чудесните къщи, останали от началото на века. Обядвахме в пицария ЕГО от която също останахме много доволни и от която има прекрасна гледка към реката, Царевец и стария град и се прибрахме за кратка почивка.

По малките улички можеш да се захласнеш да гледаш детайли и никога да не ти омръзне

Някъде там долу край реката е била къщата на моя пра-дядо.

В 9 часа започна шоуто “Звук и светлина” на крепостта.Това за мене беше впечатлително събитие. Виждал съм снимки от него, виждал съм и кратки материали по телевизията… но на живо усещането е различно и някак мистично. Имаше си типичните заБългария проблеми като например липсата на музика , но… това не е толкоз важно.Просто симбиозата между старото кале, подбраната музика и модерните светлини и дори лазери на шоуто създават невероятно настроение.

Звук и светлина

Звук и светлина

Звук и светлина

Самата крепост на Царевец няма да описвам, всеки е виждал снимки от нея, всеки знае по нещо за великия Търновград.Едиственото, което мога да кажа е, че бях хем запленен от древността и историята, хем възмутен от мръсотията, от липсата на поддръжка, от странно реставрираните стени и т.н. Няма да навлизам в подробности, определено си заслужава 4те лева за билет,но… можеше още малко да осигурят срещу тях.

Постройки около църквата на Царевец. Църквата, между другото, е изписана в някакъв странен стил...

Изглед от крепостните стени

В самото Търново маршрута ни мина основно в стария град и то в най-старата част около старото кметство, Самоводската чаршия и Царевец. Видяхме разбира се и църквата “Св. 40 мъченици”, където евентуално ще бъде Пантеона на Българските царе и ще бъдат погребани тленните останки на известните български царе.

Свети 40 мъченици. Интересен детайл са изнесените на вън поставки за свещи, да не се опушва вътрешността на църквата.

Медни съдове на Самоводската чаршия

За три дни е невъзможно да се хване нещо различно от искрица от чара на тоз град.Той е място в което човек може да се връща често и винаги да намира по нещо… винаги да е очарован.

Романтика по нощните сокаци

Нощно

На тръгване минахме през Преображенския манастир

Полюбувахме се на черния щъркел, който видяхме и ден по-рано в Търново

Помахахме на неизвестния (за мен) манастир отсреща - и отпрашихме обратно за София

В крайната сметка изкарахме чудно Възкресение Христово… сега на работа и вече мечтаем за следващото “пътешествие”