Второмайско утро, светло и свежо. Настроението е приповдигнато, все пак вчера в бил ден на труда и всички са си почивали. Подсвирквайки под сутрешния си душ, вече напомпан с кафе, чувам през открехнатата врата на банята Бобо да търчи из цялата къща и да пее с пълен глас “.. но кога се там съзира Козлодуйски браг, ДУМ…”, като на ДУМ задължително има скок трупешката. На ламинат кънти доста, да знатете. Аз, свеж като репичка, някак на шега му викам – искаш ли да се качим на колата и да те заведа да го видиш тоз Козлодуйски бряг и кораба Радецки? Той каза да, майка му въздъхна, та приготвихме по една тениска за преобличане – и газ. Питам го – на отиване по магистралата и на връщане по малките улички, нали? Той вика – нее, и на отиване и на връщане по малките улички. Та – Петрохан, Берковица, Монтана, Вълчедръм, Козлодуй. На връщане през Бяла Слатина, Кнежа, Червен бряг, Луковит и Ябланица. 10 часа. Бобо е герой!

Пътя през Петрохан е несправедливо обвиняван, че е лош и незнам си какъв си. Път като път, без драми. Няма и особено движение.
001

Но пък е живописно и красиво.
002

В ниските части пролетта цъфти с пълна сила.
003

А селцата се гушат срамежливо край пътя.
004

Слизаме от прохода и се насочваме към Монтана.
005

Дори градовете с бетонни грозотии изглеждат добре в ярки синьо и зелено.
006

А дунавската равнина прави небето огромно.
007

Църквата във Вълчедръм. Според уикипедия тя е копие на Ал. Невски в София. Умалена. Впечатлява, всъщност. За това малко градче е непропрционално голяма … цялата във врачански камък. Красиво, не пропускайте.
008

Край пътя се редят ярките петна на нивите.
009

И красивите сенки на дърветата.
010

Направо wallpapers.
011

А там, отсреща, е Румънско.
012

На Козлодуй. От 20 коли, 10 трябва да са паркирани точно пред Радецки. Не може горе, на паркинга. Предполагам, че ако имаше лесно и на самия кораб щяха да паркират. Все пак – да се ходи е трудно…
013

Но пък Бобо е доволен!
014

И горд от историята.
015

Време е за обратния път.
016

Но за начало тръгваме още на изток.
017

Те самите полета казват “ела ме виж, мини покрай мен”.
018

Добре де, спирам с патоса. Щото и небето нещо се намръщи.
019

Май ще вали.
020

И то точно в посоката, в която се движим.
021

Това си буря, няма спор.
022

А пътя се извива ту в страни от нея – ту диретно срещу нея.
023

Скакалците на АЕЦ-а – така кръстих тия джаджи.
024

А тази снимка много си я харесвам, само да кажа…
025

Хм, дали не поразминава малко бурата? Може би ще я заобиколим някак?
026

От ляво ще остане? Те овцете се събират, ама може би все пак…?
027

Или пък не?
028

Не…
029

Хвана ни в Червен бряг. Потопи града. Спрях да чакам на един площад, пред нас и зад нас от наклонените улици се лееха реки. Ама буквално. Главния път през града – непроходим. Трябваше по малките улички да се измъкнем. Бе, беше си доста страшно, особено с малко дете в колата… Бррр…
030

За сметка на това Бобо през цялото време повтаряше “Какво стана тука бре, тати?”, с интонация на герой от Скуби Ду. Явно се забавляваше. Викам – хареса ли ти? Той вика – да, защото никога не съм преживявал подобно нещо. Е… за всичко си има първи път.
031

От Червен бряг към Луковит явно вече се беше изваляло, само рекичките, образували се в канавките показваха какво е било.
032

Но почваше да се прояснява.
033

Сори на всички обидени от песвдо-HDR изгледа :)
034

По магистралата вече не беше толкоз интересно.
035

И София.
036

Която се опита да ни посрещне заслепяващо.
037

Крайната сметка – маса преживявания, тон приключения, квинтилион впечатления и приятно изкарване.