Тръгнахме да гоним изгрева и….

… и се озовахме във Варна. Тоест, нещата не се случиха чак толкова случайно. Тръгнахме си направо за Варна, в шест без десет, в събота. Сутринта. Идеята беше да пътуваме по подбалканския път – бавно, продължително, напоително да се любуваме на есенните пейзажи наоколо, а като бонус – и да ги снимаме в прекрасната и мека сутрешна светлина.

*забележка: снимките се отварят в цял размер, тук на превюта са малко замазанки…

Първата изненада беше, че изгрев всъщност нямаше. Тоест, то изгрев е имало, но нас не ни огря – в буквалния смисъл. Небето беше навъсено и казваше “прибирайте се обратно, ей”.
001

Ние обаче нямахме никакво намерение да се прибираме, а си карахме сред тези красотища.
002

И на кой му пука, че не стават за снимане?
003

Нейде край Казанлък се сетихме, че язовир Копринка е на 5 минути от пътя и може да е интересно, мъгливо и мистично. Е, нито беше особено мъгливо, нито беше особено мистично. Край езерото има комплекс от къщички, който изглежда достатъчно добре, че да му дам адреса и тук – http://artemida.bg
004

След Казанлък пътя мина през Сливен, през Карнобат, Айтос, язовир Цонево и Чудните скали там, та до Провадия. Тази снимка е от Провадия – правете си извода дали сме снимали преди това.
005

Горе на платото, по камъните са поникнали минзухари. През ноември. Хлъц.
006

Овеч е впечатляваща с отвесните си скали и прекрасната гледка към равнината. Историята на калето си я прочетете сами.
007

На залез сигурно стават чудесни кадри (той Евгени Динев го е доказал), но след няколко кебапчета и суджук на скара, на мен по скоро ми се искаше да стигна до Варна и да си полегна, отколкото да чакам изгрев.
008

Е, пристигнахме във Варна, полегнахме, взехме душ. Към 6 бяхме по улиците в гъстата мъгла. След цял ден път имаш чувството, че е поне 11 часа вечерта. Много странно.
009

Варна е прекрасна. Винаги!
010

И артистична.
011

И шарена.
012

И древна.
013

И модерна. Мъгла, 10 градуса. А в открития басейн си плуват хора. Кеф.
014

Разбира се, как ще идем на море, без да стигнем до плажа. От мостикчето на Морска гара направих великолепна снимка на мъглата, светлините на града, токущо изгрялата луна, показваща се през облаците и направила светлинна пътека в морето. Великолепна, но … размазана. А на екранчето изглеждаше ОК и не направих друга. Та, великолепната снимка си остава само в спомена.
015

Пома’ахме гащи още малко и нападнахме Годзила, да изядем по нещо полезно. В последвалото меле, изядохме много и все вредни неща, поляти с известно количество ракия. Един вид, да не ни прави впечатление, че ядем нездравословно. После в хотела да спим. Срещата на сутринта беше уговорена за 5:30.
016

В 6 бяхме вече на Дружба, наточени за снимка на счупения мостик. Изгрев. Един вид – мостик по изгрев. Един вид – целта на пътуването. ЦелТЪТ, даже!
017

Е, изгрев нямаше, колкото и да се дупехме насам – натам.
018

Сложих филтрите за едно “арт” клише.
019

И се прибрахме да полегнем за още час. След закуска последва бърза обиколка на морската градина и потеглихме за София. Уж с минаване през Шумен, че да се качим на калето, да разгледаме забележителности.
020

Преди Шумен почна леко да ръми, имаше мъгла, абе изобщо – беше гнусно. Та решихме да не спираме изобщо, да спестим време, да минем през някой проход до магистрала Тракия – и да ядем на Турския ресторант преди Траянови врата. За проход избора падна на Върбишки проход, та нямаше как да не минем и през Велики Преслав, да разгледаме камъняците на царския дворец и патриаршия. Това не са те де, това е дърво.
021

Изобщо не ни уплашиха и двете табели “върбишки проход затворен”, които минахме по пътя. Спрях до едни работници да питам, те огледаха изпитателно беемвето и с тънка усмивка рекоха “минава се бре, нищо че пише”. И си отпрашихме. То малко ремонти има, преди прохода, ама е красота!
022

Точно преди да започнем да се катерим в същинския проход, спряхме да заредим. Аз все пак питах бензинджията, а той каза, че ако има избор няма да мине през прохода – бил много надупчен. “Или през Ришкия, или през Котел” – отсече той. “Аз не бих си строшил колата” – рече, гледайки беемвето… Някак си, по- му повярвах от на преднита бачкатори. Котел да бъде.
023

И там, след известно завиване по завои, попаднахме на този “американски” хълмист път. И от него – на магистралата, безаварийно.
024

Ако на някой му е интересно, не спирахме на турския ресторант. Сгънахме по един пилешки бургер в Бъргър кинг. Равносметка – 1200 километра за 36 часа. Изгрев нямаше, но пък маса положителни емоции!