Скоро попаднах на интересно четиво, та смятам да напиша няколко реда и от свое име по темата.

Една от темите табу в обществото е темата за изхождането. И докато по домашному всеки намира утеха в малката стаичка, оставен сам със себе си (и със своите близки, които много-много не опяват), то в офиса нещата стоят малко по-различно – на “публична” основа. Това изисква от нас да спазваме някои неписани (а те са неписани, защото темата е табу, забравихте ли?) правила, за да направим живота си, а и този на колегите си по-приятен и продуктивен.

В България, поради това, че офисите често се намират в жилищни сгради, апартаменти, мезонети, тризонети и т.н., често се случва да се разполага с една баня/тоалетна, която приютява целия персонал. Няма мъжко, няма женско – всичко на едно. Това означава, че тоалетната малко или много се превръща от място за биологични нужди в място за множество различни и разнообразни занимания. От говорене по телефона с гаджето, през миене на зъбите след хранене, стига се и до миене на ръцете след ремонт по колата на улицата (факт!) та до пооправяне на грима преди важна среща. Това разнообразие на дейности често води до срещи в малките коридорчета пред заветната стаичка, до “катастрофи” и “задръствания”. А големия човекопоток там неминуемо ме кара да повдигам вежди, а понякога и да бръча нос от случващото се там.

А. Нека ползваме мястото по предназначение.
Виковете на природата са силни, пък и не е препоръчително да се сдържат особено дълго време. Води до.. незнам до какво води, но казват, че не е добре. А когато природата викне, а от стаичката някой вика на гаджето си (щото сутринта чорапите му са били на кухненската маса, примерно) – никак не е приятно. Сядаш, ставаш, ходиш, пушиш… нервничиш. В чисто работен аспект – преставаш да работиш, просто природата е по-силна от теб, тя е по-силна от всичко, дори от любовта. Ако погледнем чисто мениджърски пък, двама човека се губят и не печелят пари за фирмата, не работят. Лошо. По точка А решението е лесно, обявява се тоалетната за зона, свободна от мобилни телефони, налепят се лепенки като в банката и нещата се успокояват. Не е толкова просто с:

Б. Нека съвестно почистваме след себе си.
Рекламите на WC ароматизатори, или Митко, който отива да ака в тоалетната на Петър, защото там има АмбиПур, могат да си гледат работата. Няма ароматизатор, който да прикрие реално свършеното в помещение метър на два, често с лоша или тотално липсваща вентилация (срещат се системи с компютърни вентилатори – мощност 0.01 куб. метра въздух на час). Единственото спасение е хубавото почистване, ако се налага многократно пускане на водата и съвестно търкане с четката на органичните следи в тоалетната чиния. Все пак – не е нужно служителите, минаващи покрай магическата врата, да получва големи порции от ароматни доказателства за вечерята на своя колега. Ако се си спомним и втория параграф на това експозе, ще видим, че “стаичката” се ползва и за други дейности. Ерго – не е особено приятно да идеш да измиеш зъбите си след обяд и да попаднеш на място, което не мирише на твоя офис, а на морето в близост до Слънчев бряг. Повярвайте ми, там не мирише на море.

В. Нека мием ръцете си.
Да, да… знам вица за оня, дето в Харвард ги учили да не си напикават ръцете. И все пак на мен ми е странно да докосна ръката която преди малко е държала оназ част от тялото, дето стои скрита в боксерките – докато се ръкуваме радушно на поредното офис събрание. Или пък да ползвам същия маркер, “маркиран” от същата тази ръка. Трябва да се знае, че ароматизираните кърпички вършат работа, но нищо не може да се сравни с хубавия, стар сапун. Може да преувеличавам – не знам. Но хигиена трябва да има. Бактерии, коки, коли… както пишеше автора на вдъхновилата ме статия – работниците си имат много по-хубави занимания докато са в болнични, от това да са наистина болни.

Г. Нека привършим.
Би могло още много да се пише по темата, но може би е време за пакетиране. В крайната сметка офисната тоалетна е също място от социалната среда и в него трябва да важат правилата на социалното общуване, независимо, че не се ползва “групово” (изключваме сексуалните забежки, или “момичешките” гримирания и хихикания). Призовавам за спазване на тези правила. :)