Тея деня прочетох последното творение на Фредерик Форсайт – “Афганеца”. Няма спор, че Форсайт е един от ГОЛЕМИТЕ в сферата на шпионския роман. Но също така няма спор, че начина му на писане е меко казано странен. Едно време си мислех, че е въпрос на превод, но с течение на времето и прочетените книги установих, че всъщност това си му е стила. Не изневерява на него и в “Афганеца”. Накратко историята: по щастливо стечение на обстоятелствата ЦРУ и Ми6 получават мъгляви сведения, че Ал Кайда готви нещо, наречено Ал Исра. И понеже Ал Исра е нещо гигантско случило се според исляма на някой си – те си прават сметката да очакват гигантски атентат. За целта пак случайността им предоставя немислимата възможност за внедряване на западен агент в Ал Кайда. Но по стечение на обстоятелството си имат пенсиониран вече супер-дупер агент от специалните части, израсъл в Ирак и много “на ти” с исляма, бил се в Афганистан и т.н. И един Афганец, задържан в Афганистан и държан вече 5 години в Гуантанамо. Той разбира се мрази в дън душа американците, не споделя нищо за “делото си”, но пък по кодекса на честта отговаря охолно на въпросите, отнасящи се до него. Така наш’те си имат агент – пък имат и легенда. И много бързо пенсионирания агент става “афганеца”. Как продължават нещата, какъв е точно плана на терористите, успява ли нашия човек да го осуети и т.н. ще си прочетете сами в книгата.

Аз за себе си мога да кажа, че първата и половина е прекалено далече от действието – само история и предистория на действията. Вярно – разяснява много за самия тероризъм, за самите талибани, за идеалите им и т.н. – но на мене лично ми дойде леко в повече. Втората половина пък минава с напрегнато действие, но някак лежерно разказана… сякаш на Форсайт му е писнало вече и е искал да се отърве от поръчката…

В крайната сметка за мен таз книга си заслужава да се прочете. Държала ме е и до 3 часа през ноща, но не е “мойта книга”, не е от тез които ще поставя в личната си класация или ще препрочета в следващите 10 години пак…

А вие си решете сами :)