От София, през Дупница, Банско, Гоце Делчев, Доспат, Пещера, Пазарджик и пак София… близо 450 километра и 11 часа на път. Физически уморително, психически разтоварващо.

На Дупница слънчо се показа зад гърба на Рила

Пирин се крие в утринната омара и не разкрива красотите се за пишман туристите, снимащи от шосето

Дори "дългия" обектив не успява да пребори маранята

След кратко лутане из разкопаното Банско, хвърлям последен поглед на могъщия Пирин, който не пожела да ми позира него ден...

Залутах се около една рекичка, търсейки подходящо място за снимане, рових из трънаците със статива... и в крайна сметка само си загубих времето, кадри не станаха.

Около Гоце Делчев вече слънцето препичаше и отново нямаше условия за снимане.

Бързайки да тръгна не успях да намеря правилната композиция или правилните модели за един от любимите ми сюжети - есенни брези.

А от прозореца на колата всичко е толкоз красиво...

Забелязах тази част от гората, обагрена в чудесна светлина. Докато спра, върна се, разпъна статива - гледката стана такава...

Търпението ми беше възнаградено след известно чакане и успях да взема този кадър.

Щеше да е хубаво да уцеля и добра светлина на Доспат, но това пътуване явно не му е било писано да бъде фотографско...