Тери ПратчетНа плажа имах възможността да прочета последното книжле на Пратчет, което си купих – Чудовищна команда. В началото малко мудно ме “хвана” действието, но малко по малко стана забавно, макар и леко предвидимо. Майстор е чичо Тери да ме разсмива, за което съм му благодарен и се надявам да продължава в тоя дух да ни радва с историите от света на Диска, а и не само…

Накратко – Поли решава да се престори на мъж за да влезе в армията и по този начин да открие брат си Пол, който е отишъл на фронта. Времето е размирно, войната е начин на живот, води се както заради самата война, така и заради “поруганията” на отдавна изчезналия им бог. В похода си за търсене на брат си Поли разбира много тайни, за другите и за себе си, а хепи енд-а е загатнат, но типично по пратчетовски отложен като че ли за друга книга.

Изобщо – хареса ми книжката, развесели ме – точно каквото очаквам от подобен род литература и никак не съжалявам за 7те лева похарчени за нея. Къде – къде по-неудачни покупки съм правил. Препоръчвам горещо на феновете на Пратчет (то те така или инак много преди мене я имат де…) и на всички, за които доброто книжле е това, което те кара да се усмихваш често :)