The Last Folder

Вчера най-накрая подредихме горе-долу къщата. След 2 месеца разправии, помотквания, мързел и бачкане – хола-спалня е нареден. Ура! Да живей!
Мразя ремонтите.. не всъщност аз много обичам ремонтите, обичам да ми е подредено и чисто, обичам и самата работа около ремонта – да чоплиш нещо, да свършиш нещо със собствените си ръце (е и с ръцете на жена си де) – тва дава удовлетворение. Ама пък месеци прах, книги по чували, дрехи по чували, плюшени играчки навсякъде… бррр… Да не говорим тръгнеш ли да пазаруваш мебели. Цялото народонаселение е тръгнало да пазари за коледа явно, щото договорите за изпълнение место за 30 дена се изпълняват за 45. Ми шси земем неустойките баси, нека ни гледат странно, че ставало дума за 6-7 лв. Да са научат да работят кат хората. Изобщо навсякъде е повсеместна мърлявщина – мисля, че мога всеки ден да блогвам по едно мнение за мърлявщината и мързела на българина, ама бързо ще стане скучно.

Абе важното е, че секцията доде, сглобихме си я с жената (страшна жена си имам ей!) и вече сичко е прибрано, изчистено, лъснато, миришещо приятно и обляно в меката светлина на лампата (баси къф съм романтик:)). Та голям кеф, сиа ше виим котарака до къде ще може да са покатери на новата секция и колко дивидита мое да бутне преди да му откъсна ушите :)

Ам немога да се съглася да ми зимат от догодина пари за гражданска отговорност “важаща на територията на европейския съюз”. За чий ми е тая полица, като никво намерение нямам да насъсквам астрата по-западно от калотина? А и да имам – штряя да минавам през Румъния, щот за Сърбия пак ше тряя зелена карта… Ам непонятно ми е как клякат наще под натиска на икономическите лобита – в скучая застрахователните – първо за насилствената смяна на номерата, сега за застраховките. Тва са пари на вятъра мааму стара… Пари, които реално не работят за мене, пари, с които не купувам реална услуга а “възможност” за такава. Е, аз искам да плащам за свършена работа, а не за възможността да ми бъде свършена такава. Напрао ставам антиглобалист понякога :(

Е, хайде да ми е честит новия блог. Тоест първия ми блог, но това са подробности. Даже смятам да оставя любимото на всички програмисти “хелоу уърлд” като заглавие на първия си пост тук. В крайна сметка е забавно, преди петнайсетина години се хванах да уча разни програмни езици, стигнах до показването на тоя надпис на екрана и … 15 години по-късно ми бяха необходими 2 часа и задълбочено четене на документацията за да подкарам тва чудо, което… както знаят всички подкарали го вече – е елементарно Е както и да е, прятно бложене с мен, ще видим какво ще стане в последствие.