Вече ми става навик да си правя такива разходки, пет-шестстотин километрови. Този път трябваше да повторим миналото пътуване до Смолянските езера, вече с моята си кола, зимни гуми и всякаква подготовка. Кирил каза, че не му се ходело този път (т.е. каза че е “пас”, ама аз разбирам и без думи), та аз се самоизритах от леглото в шест без десет и към шест и половина вече бях на път. Мързелашката, все пак отивам работа да върша, не да се забавлявам … :-Р

Забележка: снимките се отварят по-големи при кликване върху тях.

_DSC8136

Поляните дали стават за сватба, предстои шефа да каже. Аз снимах каквото трябваше, проведохме конферентен разговор, дълъг около час, докато тя ме следи през сателит къде точно по поляните ходя (това си го измислих де…, пращах и локация и тя гледа на гогъл ърт дали има още езера наоколо). После бях разделен между желанието да се кача на лифта от смолянски езера до Снежанка, или да си бия камшиците към Девин, че да мина по новия път над Цанков камък, да видя за какво са платили два милиона на Хидроинженера.

_DSC8147

Втория вариант беше единодушно приет от екипа (състоящ се от мен). Решението от части беше взето и заради абсолютно мокрите ми крака, резултат от едночасово тъпчене в сняг до глезените с НОВИ обувки, марка HEAD, които би трябвало да са зимни – непромокаеми. Е, не са… Потеглих към Девин с отбивка към Солища. Разбира се, отбивката за Солища изпуснах, защото трябваше да продължа направо. Пък аз карам по табели и завих към Гела. Тези предните две изречения дори аз не си ги разбирам, та не ме карайте да съм по-точен. Качих се на Гела, но не стоях горе. През цялото време беше ужасна жега, светлината не ставаше за снимане, но си е впечатлаващо като гледка.

_DSC8152

Девин ме посрещна с разочарование. Бях се настроил, че ще хапна една чорба там, а рибарниците по пътя извикаха и видението на една прясна пъстърва на скара. За да не нарушавам девинския етикет със софийската си кола, паркирах в далечния край на главната пешеходна улица. Нарамих яке, фотоапара и статив, се отправих на лов за снимки и кръчма. Минах цялата улица, чак до хотел Девин и кръчми нямаше. Та ядох баница. И не ми се снимаше вече…

_DSC8223

Понеже почивката в Девин се оказа по-къса от очакваното, на Цанков камък бях доста рано. Цанков камък вече започва от изхода на Девин. Там преди имаше супер рекичка, имаше екопътеки. Жалко за тях. Пак светлината не беше подходяща за снимане, небето измито без грам облаче, ярко слънце, мараня. Пътя е хубав, но адски много камъни падат от склоновете, имах чувството, че само късмет ме спасява да не прасне и мен някое паве.

_DSC8198

Известно време спирах на всеки 100 метра, щраках наоколо, просто да изчакам някаква по-интересна светлина – но йок.  Фотографии няма – само илюстративни снимки, ако случайно някой не е ходил там.

_DSC8363

Това място беше по-интересно, но пак нещо не е съвсем както трябва.

_DSC8361

На всичкото отгоре, някога тук са живяли хора… в нищото. В момента проверявам написаното за грешки и седя и се чудя – тази снимка защо я показвам? Моля да ме извините, но казана дума – хвърлен камък, няма да я махна.

_DSC8270

 

И понеже в някаква степен ми писна да се помотквам, имайки чувството, че само си губя времето, дадох газ да се прибирам към София. Т.е. дадох газ към Пловдив, защото от там е най-пряко. А там вече е почнало да се раззеленява.

_DSC8424

Разбира се, хубава светлина ме завари по пътя. Но така е със служебните пътувания, все пак не съм отишъл да си правя кефа…

_DSC8432

Все пак спрях на Марица, за един кадър.

_DSC8462

 

И после към дома.

_DSC8483

София, Пловдив, Асеновград, Смолян, Девин, Кричим, Пловдив, София. 600 километра, 13 часа.

 

 

В очакване на пролетна зеленина и нужда да проверим едни поляни край Смолян дали стават за сватба, тръгнахме натам с летни гуми. На Пампорово ни заваля як сняг и се върнахме…
_DSC7910

Поне снимката е готина де … (цък на нея за по-голяма)

lighthouse

София – Банско – Лещен – Долен – Доспат – Батак – Пазарджик – София. 500 км. Един ден. Уморително.

В шест часа се бяхме изтреляли с Кирил от София и при първите слънчеви лъчи вече бяхме подминали Дупница. Спряхме на криво място покрай пътя, колкото да хванем розови облаци.

_DSC6068

Около отбивката за Рилски манастир пък се появиха първите мъгли край пътя, та пак трябваше да спрем.

_DSC6075

След Благоевград пък трябваше да преджапаме едно засланено поле, за да стигнем до реката и да направим по някой мъглив кадър.

_DSC6097

Аз пък исках малко по-рано да се появим край Банско, за да мога да хвана огряни само върховете на Пирин.

_DSC6112

Не, че съсем успяхме, но пък…

_DSC6130

Влизайки в Родопите, леко разочаровани, че още не е настъпила есента, трябваше да се задоволим с глупости за снимане…

_DSC6157-Edit

Отбихме се до Лещен.

_DSC6166

Където вместо културна обиколка със снимки на забележителности, се навряхме в кръчмата за ранен обяд.

_DSC6174-Edit

Знаейки колко още път ни чака, бързо си тръгнахме и минахме през Долен. Което е същото като Лещен, но малко по-западнало…

_DSC6209

Спирах да търся брезички, които бях снимал на предно минаване по този път.

_DSC6237

И кривите борове край пътя.

_DSC6242

Озовахме се на Доспат. След дълга обиколка на язовира и нищо интерсно за снимане, само се очтчетохме с панорамна снимка от площадката с пейките.

_DSC6247

На Широка поляна имаше интересно коренище.

_DSC6257

Не е ясно дали заслужава две версии – цветна и черно бяла, но все пак.

_DSC6257-ir-no-raw-adjust

Пак там и камък в езерото.

_DSC6261

Язовир Батак беше преминат бързо, след като видяхме как Цигов чарк се превръща в Слънчев бряг.

_DSC6264

Пазарджик ни посрещна с горящо сметище.

_DSC6276

Което, както и да погледнем, си е впечатляващо.

_DSC6274

За първомайските празници решихме да направим едно пътуване до Странджа, да заведем Бобо малко сред природата и да разгледаме малко по-подробно тази мистична планина. Наши приятели ни поканиха с тях в Граматиково, където ходят при техен приятел, който освен, че предлага стаи за нощувка, също така и щеше да ни води по горите и да ни разказва интересни истории.

След пристигането ни в Граматиково, двамата с Кирил решихме, че трябва да идем до Царево, за да потърсим някакъв репелент за защита от комарите, които бяха с размери на врабчета. И колкото и нашия домакин да ни убеждаваше, че те не хапят, ние не му повярвахме и се отправихме на пътешествие по поредицата от дупки, наречени път.

В Царево се спуснахме на скалите, където мъховете и водораслите бяха образували интересни форми. Такива:
_DSC3618

И такива:
_DSC3621

А в локвите имаше цели екоситеми.
_DSC3636

А в морето кръгове.
_DSC3665

Пролетна идилия.
_DSC3668

С цъфнали дървета.
_DSC3676

На връщане спряхме край пътя да снимаме залеза. Аз харесах пънче в обратна на него посока.
_DSC3680

Отчитам се единствено, да не помислите, че лъжа за какво сме спряли.
_DSC3683

На следния ден потеглихме относително навреме отвъд Малко Търново в посока кльона и Турция.
_DSC3689

Дърветата са покрити с разни паразитни растения.
_DSC3690

От тук почва кльона.
_DSC3691

А пътеката си продължава.
_DSC3716

Стигайки до Вълчановия мост, който и беше днешната цел. Границата минава по Резовска река. Отвъд е вече турско.
_DSC3731

Гледайки по-горе какво съм писал, се създава впечатление, че бързичко и лесно сме стигнали. Всъщност минахме около 5 километра, което за мен като пишман турист си е бая. На моста беше предвидено да направим спирка за хапване, пък аз реших да видя защо мъкна 3 кила статив и дали мога да го използвам за нещо.
_DSC3745

И дали мога да използвам макро обектива на Кирил между другото.
_DSC3892

Из гората щъкат безброй подобни гущеряци, зелени отпред и кафяви отзад.
_DSC3913

На връщане нашите водачи ни заведоха и до не лош водопад, съвсем край пътя, който обаче поради местоположението си беше налазен от тълпи народ. Палатки, коли, барбекюта, гмеж, мръсотия – изключително неприятно.
_DSC3929

Но пък водопада е красив.
_DSC3944

Следващия ден беше предвиден за по-лек маршрут от няколко части, за да няма уморени. Стартирахме от красива полянка с вишка за наблюдение на дивеча.
_DSC3958

Учихме се да разпознаваме следите на вълк.
_DSC3959

Насладихме се на цъфналата зеленика.
_DSC3964

Даже намерихме череп от глиган, от който извадихме два зъба, за спомен.
_DSC3965

Странджа.
_DSC3971

Странджа.
_DSC3973

На връщане за по-интересно се спуснахме в коритото на реката Кара агач, ловихме раци и известно време вървяхме по него.
_DSC3997

Странджа.
_DSC4016

Някакъв вид водни насекоми се плацикаха из вирчетата и правехе интересни сенки и кръгове от вълнички.
_DSC4026

Отидохме и да видим и находището на тисово дърво сред буковия лес.
_DSC4052

След хапване, другите се отправиха към останките на древно кале, ние с Вени и Кирил, нарамихме Бобо и се отцепихме от колектива, за да идем до Малко Търново и Бобо да види музея.
_DSC4078

Малко Търново.
_DSC4085

Гущяци.
_DSC4105

От терасата в Граматиково.
_DSC4155

Странджа.
_DSC4181

Следния ден – с кратко посещение на Синеморец, където Бобо беше нападнат от два кърлежа – завърши в Пирогов с премахването им и понижено настроение.
P1200415

Крайната сметка? Странджа е супер интересна, мистична и пълна с изненади. Странджа е място, което предполагам цял живот може да изследваш и никога да не разбереш и научиш напълно, нито пък да ти омръзне. Три дена са недостатъчни за нищо, още повече като си изнежен градски човек, който след 10-12 километра преход му се иска да падне и да умре. Та, ще се връщаме пак там – то се знае.

Къде попаднах?

Това е моя личен блог, в който пиша нещата, които ме интересуват или просто искам да споделя. Има теми за дизайн, фотография, ежедневие, пътеписи и настроения - всичко, което ми дойде на акъла.

Текущата тема на блога е дело на Design Disease, за което им благодаря - ние дизайнерите трудно правим дизайн за самите себе си :)

September 2017
M T W T F S S
« Feb    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930