За първомайските празници решихме да направим едно пътуване до Странджа, да заведем Бобо малко сред природата и да разгледаме малко по-подробно тази мистична планина. Наши приятели ни поканиха с тях в Граматиково, където ходят при техен приятел, който освен, че предлага стаи за нощувка, също така и щеше да ни води по горите и да ни разказва интересни истории.

След пристигането ни в Граматиково, двамата с Кирил решихме, че трябва да идем до Царево, за да потърсим някакъв репелент за защита от комарите, които бяха с размери на врабчета. И колкото и нашия домакин да ни убеждаваше, че те не хапят, ние не му повярвахме и се отправихме на пътешествие по поредицата от дупки, наречени път.

В Царево се спуснахме на скалите, където мъховете и водораслите бяха образували интересни форми. Такива:
_DSC3618

И такива:
_DSC3621

А в локвите имаше цели екоситеми.
_DSC3636

А в морето кръгове.
_DSC3665

Пролетна идилия.
_DSC3668

С цъфнали дървета.
_DSC3676

На връщане спряхме край пътя да снимаме залеза. Аз харесах пънче в обратна на него посока.
_DSC3680

Отчитам се единствено, да не помислите, че лъжа за какво сме спряли.
_DSC3683

На следния ден потеглихме относително навреме отвъд Малко Търново в посока кльона и Турция.
_DSC3689

Дърветата са покрити с разни паразитни растения.
_DSC3690

От тук почва кльона.
_DSC3691

А пътеката си продължава.
_DSC3716

Стигайки до Вълчановия мост, който и беше днешната цел. Границата минава по Резовска река. Отвъд е вече турско.
_DSC3731

Гледайки по-горе какво съм писал, се създава впечатление, че бързичко и лесно сме стигнали. Всъщност минахме около 5 километра, което за мен като пишман турист си е бая. На моста беше предвидено да направим спирка за хапване, пък аз реших да видя защо мъкна 3 кила статив и дали мога да го използвам за нещо.
_DSC3745

И дали мога да използвам макро обектива на Кирил между другото.
_DSC3892

Из гората щъкат безброй подобни гущеряци, зелени отпред и кафяви отзад.
_DSC3913

На връщане нашите водачи ни заведоха и до не лош водопад, съвсем край пътя, който обаче поради местоположението си беше налазен от тълпи народ. Палатки, коли, барбекюта, гмеж, мръсотия – изключително неприятно.
_DSC3929

Но пък водопада е красив.
_DSC3944

Следващия ден беше предвиден за по-лек маршрут от няколко части, за да няма уморени. Стартирахме от красива полянка с вишка за наблюдение на дивеча.
_DSC3958

Учихме се да разпознаваме следите на вълк.
_DSC3959

Насладихме се на цъфналата зеленика.
_DSC3964

Даже намерихме череп от глиган, от който извадихме два зъба, за спомен.
_DSC3965

Странджа.
_DSC3971

Странджа.
_DSC3973

На връщане за по-интересно се спуснахме в коритото на реката Кара агач, ловихме раци и известно време вървяхме по него.
_DSC3997

Странджа.
_DSC4016

Някакъв вид водни насекоми се плацикаха из вирчетата и правехе интересни сенки и кръгове от вълнички.
_DSC4026

Отидохме и да видим и находището на тисово дърво сред буковия лес.
_DSC4052

След хапване, другите се отправиха към останките на древно кале, ние с Вени и Кирил, нарамихме Бобо и се отцепихме от колектива, за да идем до Малко Търново и Бобо да види музея.
_DSC4078

Малко Търново.
_DSC4085

Гущяци.
_DSC4105

От терасата в Граматиково.
_DSC4155

Странджа.
_DSC4181

Следния ден – с кратко посещение на Синеморец, където Бобо беше нападнат от два кърлежа – завърши в Пирогов с премахването им и понижено настроение.
P1200415

Крайната сметка? Странджа е супер интересна, мистична и пълна с изненади. Странджа е място, което предполагам цял живот може да изследваш и никога да не разбереш и научиш напълно, нито пък да ти омръзне. Три дена са недостатъчни за нищо, още повече като си изнежен градски човек, който след 10-12 километра преход му се иска да падне и да умре. Та, ще се връщаме пак там – то се знае.

След като самолетните билети за Рим бяха купени, не беше трудно да реша, че точно този град ще влезне в серията 12 града за 12 месеца. И след като промених правилата на проекта да включва и не-български градове, с чиста съвест наострих обективите за лека туристическа серийка, която представям по-долу.

Още пристигането предостави първия шок. В неделя Ватиканът е безплатен за посещения, а нашият хотел се намираше точно до стените му. Оказа се, че трябва да изчакаме 3 или 4 влакчета на метрото, за да можем да се натъпчем като сардели в него и да пристигнем до назначението си. След което заедно с тълпите туристи се понесохме към посочените от джипиеса координати на хотел Оттавиано.

След освежаващо измиване на очите, извадихме фотоапаратите и поехме със страх към най-близката цел – Ватикана. Страх, защото вече бяхме видяли колко много хора се опитват да се възползват от безплатния вход. Оказа се, че музеят приема посетители до обяд, което явно беше отказало голяма част от тях и влезнахме без никакви опашки.
_DSC4602

Папите са знаели къде да се позиционират, нали… Снимки от музея няма да показвам, всеки може да погледне в уикипедия и да разбере какви и колко произведения на изкуството има там. Сикстинска капела, незнам-ква капела, зали, залички, дворчета, статуи, мумии, свинксове и т.н. Да не говорим, че и набързо нищо не може да се разгледа, лично за мен остана една каша в главата.
_DSC4615

След музея и кратка разходка на площада пред базиликата Свети Петър, решихме да си купим билети за тур-автобусите, които обикалят Рим – хем да си починем, хем да си набележим място за разходки следобяд или на следващият ден. Чакайки автобуса се наслаждавахме на пейзажа.
_DSC4713

А след като се качихме на автобуса, се наслаждавахме на “организираното” римско движение… Изобщо движението беше един от културните шокове, които преживяхме там – как не се убиват тези хора, не знам…
_DSC4751

Римски детайл, който ми направи впечатление е, че бензиностанциите в града са като спирки за градския транспорт, че дори и без джобове за спиране. Караш – караш, пък спреш да заредиш. Тия отзад или те заобикалят или чакат – направо някаква идилия.
_DSC4778

Автобусът мина през повечето от основните римски забележителности, тук показвам Сиркус Максимус, не за друго, ми защото в следните дни така и не отидохме до него да го разгледаме.
_DSC4809

Замъкът Сан Анджело.
_DSC4820

Много от римските сгради си имат собствени покровители, симпатична традиция.
_DSC4830

Привечер решихме все пак да се смъкнем към центъра и да направим лека разходка. Свети Петър по залез.
_DSC4841

Мостът на ангелите на Бернини, срещу замъка Сан Анджело – вижте повече в “Шестото клеймо”.
_DSC4844

Сградата на съда. Така и не успях да намеря място, от което да предам колко е гигантска.
_DSC4860

Впускаме се в истинския Рим.
_DSC4873

Малко по малко стигаме до Пиаца дел Пополо, където ни посрещна не многобройна, но доста шумна агитка на Лацио. Току що Лацио бяха били Рома на финала за купата на Италия и на площада се вихреха тържества. Карабинери и полиция с щитове и шлемове седяха безучастно отстрани, явно за тях това е нещо нормално. Ние се повъртяхме малко и след десетата бомбичка и пристигането на полицейски хеликоптер, който започна да кръжи над площада, решихме тихо да се изнесем.
_DSC4881

Дисни магазин в римски стил. Жалко, че беше затворено…
_DSC4889

Лошото на Рим е, че разхождайки се, трудно се прибираш. Все има нещо “ей тук, близо, зад ъгъла” и така изведнъж се оказваш на километри от мястото на което искаш да стигнеш. И тук така – бяхме тръгнали да се прибираме, а изведнъж се озовахме на фонтана Треви. Нямаше как да не спрем и да хвърлим по монетка.
_DSC4895

Твърдо решени този път да поемем в посока хотела, попътно минахме и покрай Пантеона.
_DSC4904

И обратно през Тибър към хотела.
_DSC4916

Свети Петър след залез…
_DSC4921

На следващия ден, хванахме отново туристическия автобус, който между другото е измислен хитро. Срещу 20 евро на човек, получаваш право 24 часа да го използваш (22 евро за 48 часа – препоръчвам този вариант). Той има 10тина спирки на по-основните забележителности, автобусите минават през около половин час и са удобен начин за придвижване от едно място на друго. Та тук слезнахме на монумента Витториано на площад Венеция. Съоръжение строено в началото на миналия век и доста впечатляващо като размери и размах. Но лично за мен леко постно като съдържание, в сравнение с останалия Рим.
_DSC4940

Италианците си обичат флага.
_DSC4946

Вечния огън.
_DSC4949

Пиаца Венеция.
_DSC4955

От горе има чудесна гледка към града.
_DSC4962

И улиците.
_DSC4968

Там е и църквата Дева Мария (in Aracoeli), която като повечето в града си струва да се посети.
_DSC4972

Още гледки наоколо.
_DSC4976

И още.
_DSC4980

Ей там горе при зеленината искам да живея!
_DSC4981

От Витториано се открива и гледка към Колизеума, който изглежда измамно близо. Разбира се, тръгнахме пеша. Добра работа за подобни обекти върши така наречния Рома пасс – карта, струваща 36 евро на човек, която действа 3 дена. Дава право на безплатно посещение на 2 музея, безплатен градски транспорт и най-важното – има отделни входове в музеите и не се чакат опашки. Дори да се използва само тази, третата опция – цената и си струва. 2 часа на опашка за Колизеума биха го лишили от всякакъв чар, който той така или иначе не притежава в изобилие.
_DSC4999

Арката на Адриан (май?).
_DSC5003

Римския форум.
_DSC5004

Арката на Адриан (май-май?:) )
_DSC5009

Тъй, казват, се снимат картичките. Само се чака да няма хора.
_DSC5010

Обратно към площад Венеция, от където се предполагаше да си хванем пак автобусчето и да се прибираме за почивка.
_DSC5018

Вместо това, решихме (така и така сме наблизо) да идем до Пантеона и да видим впечатляващата дупка в тавана. Че беше впечатляваща, впечатляваща беше. За мен по впечатляващо беше да седна и да гледам как сред тълпата туристи се появяват вярващи католици, които излизаха напред пред олтара и коленичеха на специално направени пейки, за да се помолят…
_DSC5025

От там пак по нашата си логика – “понеже сме близо”, минахме през Треви, за да го видим и на дневна светлина, а и за да хапнем в една близка пицария, която ни се стори с не-лоши пици.
_DSC5062

Прибирането за почивка явно се отлагаше, тъй като в търсенето на път изведжъж се оказахме на Испанските стъпала, които може и да са известни с нещо друго, но на нас ще ни станат известни с тълпите народ, насядали по тях.
_DSC5066

В подножието им стои “грозната лодка” на Бернини. Пак препратки към “Шестото клеймо”. Хм.
_DSC5069

И понеже “точно над” испанските стълби започва Вила Боргезе, а за Вила Боргезе Вени говори още от София, решихме – тъй и тъй сме тук – да земем да идем до там. Заобикаляйки стъпалата, че да не се катерим по тях, все пак трябваше да се покатерим по други, май даже по-стръмни. Поне имаше гледка.
_DSC5076

Мъхъ, гледка.
_DSC5080

Обширна гледка.
_DSC5081

По-фокусирана гледка.
_DSC5083

Още по-фокусирана гледка.
_DSC5085

И панорамна гледка (цък за голям размер).
_DSC5099

В парка Вила Боргезе, самата вила е на… хм, няма да казвам къде. Далече. Преди това трябва да минеш доста път, а аз имах ужасяваща нужда от кафе. А лошото на Рим е, че там знаят как да правят кафе. И да се озовеш в град, в който знаят как да правят кафе, а ти да си в парк, в който няма от къде да си го купиш е доста подтискащо.
_DSC5102

Папрати, палми… Там, някъде зад тях намерихме ресторанче с така жадуваното еспресо и събрали (или сърбали) свежи сили продължихме търсенето на вилата._DSC5105

В езерото протичаше фотосесия._DSC5122

Пинии._DSC5138

Гълъбите и катериците приличат на българските, ако някой се интересува…_DSC5140

И самата вила на Боргезе. _DSC5141

Явно е бил птицолюб, за да поръча подобна клетка._DSC5150

И драконолюб._DSC5163

Твърдо решени вече да се прибираме, минахме да поръчаме едно мазерати за вкъщи._DSC5165

Ама понеже сме си пишман туристи, оказа се че можем да хванем последен влак за влизане в базиликата Свети Петър. Опашката, която сутринта беше 2 километра, сега беше 2ма човека, та решихме все пак да влезем да видим Пиета._DSC5177

И други подобни…_DSC5193

…красоти…_DSC5194

…гигантини…_DSC5196

…светини…_DSC5211

…папини…_DSC5214

… и пак хубавини гигантини. Аз бях впечатлен от размаха. Вени каза, че и прилича на музей, а не на храм. Поспорихме за ползите и вредите от прекомерната показност на духовното. Стигнахме до консенсус, че е впечатляващо, но не особено духовно. Но пък ние не сме католици, може за тях да е – мистерия.
_DSC5247

Седнахме съвсем изтощени да починем и да дебнем дали папата няма да се покаже на някой прозорец, да пита как е в България._DSC5259

Решихме, че сме прекално уморени да скитаме повече и най-добре да си намерим някое ресторантче, където да хапнем. Незнайно защо пак поехме към центъра. С такива дребосъци е пълно. То друго не може и да влезе по тия улички де…_DSC5285

От тая до следващата пряка, от този на другия ъгъл – и пак излезнахме на Пиаца Навона. Нищо де, миналия ден го видяхме само нощно, сега на малко по светло…_DSC5299

Детайлите, Санчо… детайлите. За да не е грозна фасадата, има нарисувани прозорци, забелязахте ли?_DSC5303

Идилия. Таз снимка стана само благодарение на Вени, защото аз изобщо не го видях това, а почнах да нервнича какво толкоз снима тя, че се бави. Тя ми показа и аз възхитен изщраках една карта кадри… от тях само таз бива, но пък нея много си харесвам. Та, мерси, злато!_DSC5344

Отново вечерен Тибър._DSC5409

И отново вечерна базилика._DSC5412

Следния ден вече нямахме възможност да ползвам автобусчетата, а решихме, че нови 40 еуро не си заслужава да дадем и тръгнахме пеша към Капитолийския хълм, за да разгледаме и кварталите по пътя ни._DSC5422

Е, те това е Рим за мен._DSC5427

Островът Тибиериана, където едно време са затваряли лудите, заразно болните и престъпниците…_DSC5435

Нещо._DSC5453

Еврейското гето._DSC5455

Пак нещо._DSC5463

Кампидолио._DSC5464

Излед към форума._DSC5486

Ромул и Рем._DSC5506

И… отново Треви._DSC5523

Такива има доста._DSC5525

След като първия ден се изнесохме бързо от Пиаца дел Пополо, сега решихме да идем по светло._DSC5528

Хубавиня._DSC5543

Обелиск. Римляните доста са крали. Но пък като си помислиш как са ги домъквали всички тия неща … все пак си е достойно за уважение._DSC5550

Отново истинския Рим._DSC5567

Фиат 500. Дори на фона на смартовете е дребен. Истинска римска кола._DSC5573

Ако бях фен на Ферари, можеше да си купя волан за 3 бона или нос за 9. Еуро…_DSC5577

Слънчеви зайчета…_DSC5589

Залез._DSC5591

Отново сградата на касационния съд._DSC5668

И Рим._DSC5680

Спокоен и красив._DSC5683

Лека нощ._DSC5695

Не знам дали има нужда от някакъв коментар. Рим е известен с това, че очарова всеки свой посетител, а и всеки свой жител. Естествено, като всяко туристическо място, там е пълно с всякакъв вид емигранти – легални и супер много нелегални. Те се разпръскват и появяват по страничните улички като хлебарки, следвайки естествения подбор или по-скоро пътя на карабинерите. В края на май туристическият сезон едва започва и пак имаше много хора, не ми се мисли какво е в силните месеци. Цените на яденето в центъра са неприлични за посредственото качество, което предлагат. Човек трябва да се подготви по-добре къде да яде вкусно и на прилична цена. Естествено, на местата с вкусна храна има опашки за маси, съизмерими с опашките около Колизеума. Но за няколко дена това изобщо не е проблем. Пицарии има на корем, магазини също, никой няма да остане гладен. Рим може само да бъде разгледан повърхностно за 3-4 дена. Предполагам и за 30-40 пак ще има какво да се изследва. Но най-голямото му очарование за мен се разкри не около туристическите монументи, а в малките улички по центъра. И там ще се върнем – пак да скитаме.

Четвърти в поредицата се нареди Стара Загора. Подобно на Казанлък, град през който се минаваше на път за морето. И то преди магистралата да мине на 20 километра от него, след което Стара Загора се превърна в размазани от маранята блокове в далечината. Ходил съм в Стара Загора и нарочно, през далечната 94та, на едно турне с Каналето, ама пристигане следобед, кратка разходка по “главната”, вечерта на стадиона и след това в кръчма – мисля не се брои. И така:

01. Общината се приготвя за Великден, на стълбите има кошница с разноцветни яйца, размер Годзила, а на дървото отпред или не е свалена коледната украса, или и това са яйца… мистерия.

_DSC3526

02. Слава на труда!
_DSC3530

03. Първото, което се хвърля на очи в центъра е наличието на безброй казина и дискотеки. Не липсва и клуб Версай.
_DSC3531

04. Градът на липите. Зелено, зелено, зелено.
_DSC3533

05. И лилаво. Нямам никаква идея какви са тези лилави дървета, но ги има по целия град и са изключително красиви.
_DSC3542

06. Разбира се, дори при римските мозайки има умници, паркиращи дръндолетите си на тротоара.
_DSC3545

07. Повечето сгради в централната част са обновени или поне изглеждат обновени. Комбинирано със зеленината, това дава едно много симпатично лице на града.
_DSC3548

08. Всички светофари са заменени с модерни, светодиодни. Биха могли да помислят и за дизайна, но явно това е последна грижа, както ще стане дума и по-долу.
_DSC3549

09. Социалистическите панелки си изглеждат ужасно, като навсякъде където има такива.
_DSC3551

10. Из целият град са разположени такива нови киоски за цигари, вестници и шоколади.
_DSC3552

11. Кой е “Нако Шоколада”?
_DSC3553

12. Сефте виждам 9 етажен блок с такъв скатен покрив. Изглежда супер! Казах ли, че целият град е пълен с казина?
_DSC3555

13. Няма мое, няма твое – всичко е Берое. И зелено.
_DSC3559

14. Сигурно защото е пролет.
_DSC3560

15. Дори малките улички са симпатични, спокойни и подредени.
_DSC3562

16. Котешки живот.
_DSC3564

17. Джобове за паркиране има покрай всички по-големи улици. Това позволява на платното да липсват много паркирани дръндолети.
_DSC3568

18. Входна група пред 5 етажен блок с 5 входа. Град, представяте ли си? Супер.
_DSC3570

19. Традиция от миналото, която за жалост не е запазена почти никъде – красивите емайлирани табели на улиците и жилищни кооперации с име.
_DSC3571

20. Това дава усещане за принадлежност,  усещане, че си от общност, спрямо безличността на “блок номер ххх”.
_DSC3573

21. Лоу райдър.
_DSC3577

22. Предполагам не може да е лош град, в който секс магазините празнуват 10 годишен юбилей.
_DSC3580

23. През който тече река.
_DSC3582

24. И има такива паркове.
_DSC3585

25. Цялостното усещане за Стара Загора е – подредено, чисто, зелено.
_DSC3586

26. Целият град е пълен с дребен бизнес. Всеки гараж или апартамент на първи етаж е магазин, офис, склад. Такова количество до сега не бях срещал, или поне не ми беше правило впечатление. Съответно 1 от 10 такива офиси е рекламна агенция  – има нужда от реклама. Явно и хората бързо се преориентират в това, което се търси – както личи от долната снимка.
_DSC3588

27. Страхотните, красиви, и носталгични тумби за плакати. Като иде реч за плакати – явно за да имат работа, споменатите по-горе рекламни агенции бълват ненормално количество плакати, разлепени по целия град. Е, вярно че на половината от тях, поради изборите, гледа мутрата на Станишев, но като цяло е зашеметяващо. Примерно от дете не бях виждал плакат за футболен мач, който трябваше да се играе него следобед. Явно и в града операта и театрите работят на пълни обороти (с което Ст.З. е известна де), защото навсякъде се виждат плакати за постановки, гастроли и т.н. За фолк клубовете даже не споменавам. Явно кипи културен живот.
_DSC3591

28. Дали при ползването на едната услуга получаваш отстъпка за втората. Или пък всъщност получаваш нужда от втората. Мистерия…
_DSC3593

29. … прозвънете ни…
_DSC3594

30. За край, да видим и уличните табели. Явно поради голямата гъстота на рекламни агенции, всяка една от тях има достъп до свой човек в общината. В резултат имаме различни по вид и дизайн, пък и по изпълнение улични табели. Това би имало и някакъв чар, ако поне бяха направени като хората, а не така евтино и некачествено.  По долу е само малка част от тях, не претендирам за изчерпателност. Може някой да си каже, че това е дреболия и не е толкова важно, но аз бих отговорил, че подобни дреболии говорят за незаинтересованост, за липса на цялостна концепция по “дизайн” на града, за немарливост. И ако сега Стара Загора е един красив и подреден град – с подобни малки “изключения” не е невъзможно след 20 години той да изглежда ужасно. Защото днес са били табелите, утре ще са спирките, после площадите и парковете…
str01

31.
str02

32.
str03

33.
str04

34.
str05

35.
str06

36.
str07

37.
str08

38.
str09

Та, Стара Загора е един прекрасен град. Много ми хареса, независимо, че видях една малка част от него – 10тина километра разходка, според GPSa. Гледайки пътя си на картата, виждам къде изобщо не съм стъпил, та ще си имам занимавка и за друго идване. Може би и друго, и после още едно. Сигурно на някои от идванията ще трябва да обърна внимание и на “туристическите” забележителности, които както се вижда горе – съзнателно са пропуснати. Та, ще се ходи пак, няма начин.

Известно забавяне, дължащо се на пословичният ми мързел. Най-накрая извадих снимките от Казанлък от сушилнята и ето го пътнописчето, малко постно, но не мога винаги да съм перфектен :)

01. Ако не друго в Казанлък има оргазъм. Можете да стигнете до оргазъм като вървите по  главната улица, което не е малко за един град. В 8 часа сутринта беше затворено, та не можахме да видим дали името на фасадата отговаря на предлагането вътре…

20130324-001

02. В центъра на града е чисто и подредено, като в повечето центрове на градове.

20130324-002

03. Така и не разбрахме обаче какво символизира бодливия монумент в дъното. По пейките около него седяха не особено добре изглеждащи чичковци с двулитрови бутилки бира и еднолитрови водки… някак нямах желание да проверявам как се отнасят към туристи с фотоапарати…
20130324-003

04. За това пък в Казанлък се правят сайтове. И също може добре да се наблюдава тоталната липса на всякаква визуална култура в нашия многострадал народ.
20130324-004

05. Тук котките се държат като истински котки – гонят гълъби.
20130324-005

06. Може би пристигащата пролет им действа тонизиращо…
20130324-006

07. Най-представителното представителство на Орифлейм, което съм виждал. Симпатично.
20130324-007

08. Казанлъшките рейсъри имат чувство за хумор.
20130324-008

09. В спалните райони няма разлика от всяко друго място в България. Унило и грозно.
20130324-009

010. В по-селските райони нещата изглеждат значително по-различно. Чисто, подредено, градинки, дворчета.
20130324-010

011. Образцов дом.
20130324-011

012. Чисто. Изобщо се потвърждава наблюдението, че когато хората са малко и се познават – всеки пази. Когато са много и са анонимни – мърсят и не им пука..
20130324-012

013. Уличното творчество намира поле за изява и в Казанлък.
20130324-013

014. А също и архитектското въображение. Дано поне децата се радват на това произведение.
20130324-014

015. Обиколката не беше в никакъв случай пълна и изчерпателна. Но както казах по-горе – не мога винаги да съм перфектен. За това събитие пристигнахме в Казанлък и там утрепахме няколко часа.
20130324-015

016. Слагам само 2 снимки, защото не са по темата на пътнописа. В интерес на истината Казанлък има добри традиции в моделизма, което автоматично го прави симпатичен град в моите очи…
20130324-016

017. Беше решено прибирането да е по трудния начин – през Шипка, Габрово, Троян, Рибарица, Тетевен… На Шипка група младежи, след като си починаха от качените стълби – друснаха 2-3 хора на плочника. Симпатично.
20130324-017

018. Балканска гледка.
20130324-018

019. Горе долу по това време започна “златният час” и започнахме да спираме едва ли не на всеки завой, защото Балканът изглеждаше чудесно. Тук се вижда Беклемето, между другото…
20130324-019

020. Малко по-нататък.
20130324-020

021. Тествах и една дребна панорама.
20130324-021

Толкоз за този ден и за този град.

365/56-78

20 Mar 2013 В: 365

Малко се отплеснах, та ето и следната порция дневни снимки от “365”:

25 февруари. Купчината лего ми пречи да си отворя барчето и да си сипя едно виски. Дали Бобо нарочно ги трупа толкоз високо?

20130225

26 февруари. Днес похапваме скромно в офиса. По интересното е, че трябваше сам да ида до магазина, за да си купя храна. Интересно усещане…

20130226

27 февруари. Бобо репетира стихотворенията си за първо-мартския празник в детската градина. “Вдигнах двете си ръчички, украсени с мартенички…”.

20130227

28 февруари. Кой умник е решил, че огледалният надпис “линейка” трябва да фигурира И отзад? Бих искал да разбера мотивите му, макар леко да се притеснявам да разбера какво има в главата на подобни хора…

20130228

1 март. Станал, с измити зъби, пил кафе, взел душ – излизам. Ако се чудите що пускам такава снимка, за мен това е МНОГО рано…Хм.

20130301

2 март. Оставяме Бобо на театралната школа и се впускаме в пазаруване и разглеждане на магазини за тапети, килими и мокети.

20130302

3 март. Честит празник.

20130303

4 март. Тея деня всички се родеят с националните ни герои. Героично време, един вид. Дори на гълъбите им се иска да са орли…

20130304

5 март. Котка да си в този живот…

20130305

6 март. Ръчно, специално за мене. Фръц пък!

20130306

7 март. Оп, оп, ОПЕЛ гангам стайл… Надявам се това е подарък за осми март, както и че е написано с нещо, което лесно се изтрива :)

20130307

8 март. Започва да се усеща някакъв пролетен полъх вече. Още малко…

20130308

9 март. На гости както винаги подивяваме … :)

20130309

10 март. Бобо в следобедната си почивка е заспал под книгата…

20130310

11 март. Ставаме рано и потегляме по задачи. Времето се опитва да се прави на интересно, ама ние няма да се даваме.

20130311

12 март. Един път ще реша да излезна сам да си купя обяд и то ще реши да вали точно върху мене. Дума на деня – мокро.

20130312

13 март. 7 без 15… Сутринта! Може да е красиво, ама не е човешко толкоз рано да се става…

20130313

14 март. Макенроу си е все още същия хулиган :)

20130314

15 март. Юхуу… формулата подкарва отново. Кеф.

20130315

16 март. Време е за обиколки по мебелни/строителни/плочкаджийски магазини.

20130316

17 март. И да ми прощавате, и да не ми прощавате… на вас да ви е простено! :) Ся Бобо все пита “кога пак ще се ламкаме” :)

20130317

18 март. Понеделник сутрин. 8 часа. В офиса няма все още никой, а това ме чака на земята…. Дали е някакво предизвестие каква седмица ме очаква?

20130318

19 март. Щом почвам да си тръгвам по светло от работа, значи пролетта вече идва! :)

20130319

Къде попаднах?

Това е моя личен блог, в който пиша нещата, които ме интересуват или просто искам да споделя. Има теми за дизайн, фотография, ежедневие, пътеписи и настроения - всичко, което ми дойде на акъла.

Текущата тема на блога е дело на Design Disease, за което им благодаря - ние дизайнерите трудно правим дизайн за самите себе си :)

September 2019
M T W T F S S
« Sep    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30