В неделя на път за Копривщица гледките бяха страхотни. Пътя се вие между пожълтели и почервенели дървета, зелените борове надничат от тук и там, а заснежените върхове на Стара планина са чудесен бекграунд за снимки. Небето беше ясно синьо, видимост – километри. Естествено, не спрях да снимам, а се разбрах с Кирил да избягаме от работа в понеделник следобед и да идем да дебнем залез. И пак – естествено, като пристигнахме на Гълъбец, паднаха едни облаци, маранята ограничаваше гледката до няколко километра, небето беше сиво, на Буново дори слънцето изчезна.

С леко увесени носове, ние продължихме до Антон, където оставихме колата и се втурнахме през нивите на хората, да хванем последните слънчеви лъчи, които успяха да си пробият път през димката.
_DSC8614

Този жълт красавец се опита да ми позира известно време.
_DSC8626

Мисля, успя да си свърши работата.
_DSC8656

Облаци ли са, мъгли ли, развалиха ни снимките.
_DSC8670

За няколко минути имаше и синьо небе, но бяхме на не особено подходящо място.
_DSC8698

Решихме да направим и малко реклама на тойота.
_DSC8770

И отпрашихме към водопада преди отбивката за Копривщица.
_DSC8876

Водопада е красив през есента. Не е най-пълноводен в момента, но бива.
_DSC8892

Водата се опитва да пречупи камъка.
_DSC8907

И така си се борят камък и вода.
_DSC8917

Погледнахме назад и се прибрахме.
_DSC8924