На 8ми тоя месец малкия имаше рожден ден. И както си е реда, за две годишнина, решихме да съберем близките до нас деца в детски парти център, където малките да се забавляват, ядат торта и скачат по катерушките. Родителите пък да седнат да изпият по едно виски.

Започнаха изненадките. 70 лева наем на залата за 2 часа. 1.20 (лев и двайсе) цена на “асорти” сандвич – кръгче от франзелка. 4 лева парче торта и лев и петдесет сок капи. Смятахме, струвахме – с децата, които не можеха да дойдат, докарахме някаква бройка и девойката от клуба сметна целия масраф на 300 лева. Хубаво – 300 лева. Дадохме 100 лева капаро и се изнесохме тихичко да плачем, че за 300 лева можем да нахраним цяла детска градина, а не само 10тина хлапета.

Да, ама малкия се разболя преди Гергьовден, почна да кашля яко, ама такава кашлица, че чак повръща. 2 нощи не спахме, доктора каза, че има някаква вероятност да е коклюш, а па тва е супер гадно и доста заразно, та… обадихме се да отменим датата – тя Вени избягва да го води при децата на площадката като е хремав, да не ги зарази, камо ли най-близките ни деца да рискуваме. Смениха датата с малко мрънкане, ама я смениха – за четвъртък. Да, ама в понеделник първо, че нещата не бяха на добре, ми и доктора каза, че почва да чува хрипове е гърдичките, даде антибиотици, направихме изследване за коклюш, което трябва да излезе в четвъртък следобед и с Вени решихме да откажем датата, защото при всички случаи детето няма да е съвсем здраво, а и ако се окаже коклюш и за самия клуб ще е по-тъпо да се спре всичко в самия ден, щото нали се поръчват торти, сандвичи, глупости…

Та вчера отказахме, пък хората от клуба любезно ни отказаха да ни върнат капарото… Е, ся, ние сме интелигентни хора, знаем какво значи “капаро” и че ако не си изпълниш твоята част от сделката го губиш. Но пък има и нещо друго, нарича се човечност и човешки отношения. Детенце ми е болно, не му спирам рождения ден щото така ми е кеф – напротив, сигурно ние повече от него го искаме този рожден ден, да се забавлява. Питахме не може ли те да не ни връщат парите, но примерно някой ден като е здрав, да ги използваме примерно за наем на залата – да се завлекат там децата от махлата, да са доволни всички… отказаха – капаро е тва, губи се.

Малко е тъжно, че детските стоки и услуги се оказват едни от най-скъпите в нашата Родина. Малко е тъжно, че всеки гледа да вземе парата, а не да гради дългосрочни взаимоотношения. Аз примерно в тоя клуб повече никога няма да стъпя и навсякъде ще разказвам какво ми се е случило там – никой не ме е излъгал, просто ми станаха неприятни. А това означава, че спечелвайки 100 лева без да работят, губят потенциално много повече. Халал да им е.

Upd – П.С. Така го написах, че да не става ясно за кой точно клуб говоря. И като го прочетох цялото реших – защо пък да не кажа, а все да съм прекалено деликатен? Става дума за детски парти център Теди – в Света Троица. Гледам и сайта им сега – бъкан с герои на Дисни, ярко нарушение на авторските права. Та… къде незнание, къде нахалство, къде непукизъм – явно така си действат хората, през просото.