The Last Folder

Скоро не бях чел нищо на Крайтън, ама ми похвалиха таз книга, пък и понеже колкот и да е ми е интересна ситуацията с глобалното затопляне и промените в климата – реших да си я купя. Останах много приятно впечатлен от Крайтън за пореден път. Чудесно действие, напрегнати ситуации, странни на моменти решения по отношение на героите и случките. Чудиш се “тоя що го остави жив сега, пък да го утрепа по-късно, без да е важен за сюжета герой”… абе общо взето някак нетрадиционен похват към писането – а пък и съвсем “крайтънов”.

Действието на книгата си е нормален екшън, с включени доста правдоподобни научни отметки, факти и личности – нещо като книгите на Дан Браун. Независимо от това, че претендира да е просто поредния нучнопопулярен роман, “Състояние на страх” повдига доста въпроси за научните разкрития, вещаещи края на света заради глобалното затопляне. Задава доста въпроси за уменията ни да разбираме климата и неговите промени, задава въпроси за способността ни да интерпретираме данните, и най-важното – за различните начини КАК да интерпретираме данните.

В крайната сметка генералните изводи от книгата са си за всеки. Личното ми мнение е, че в нея има много истина. Замърсяването на природата е факт, но ние не знаем точното значение на този факт. Глобалното затопляне е недоказано явление, може би единствено се наблюдава в големите градове, докато извън тях има и леко застудяване. Отдръпването на ледниците също е спорен феномен, тъй като има научни данни за много малка част от тях – пък и отдавна е доказана цикличността на подобни феномени, продължаваща хилядолетия. Истината е някъде по средата, както винаги – но нека се замислим – дали е по-добре за един учен, фондация, организация да работят тихо като мишки с по 50 хиляди долара годишна заплата, или е по-добре да вдигнат вой до небето за промените в климата и да разполагат с милиони за научна работа? Нека се замислим за радетеля на глобалното затопляне Ал Гор, който има къща с 20 бани, ползва електроенергия за 30 хиляди долара годишно на същата таз къща и поръчва най-редките, застрашени видове риба за трапезата си. Нека помислим дали докато той беше вицепрезидент америка не беше най-големия замърсител и какви са били неговите действия тогава…

Та… както казах – изводите всеки си прави сам, най-малкото пък на базата на някакъв роман. Но чрез романа и въпросите в него, чрез съпоставянето на новините, и изобщо на цялата информация – човек вече може да мисли.

Та оценката ми за книгата е – препоръчителна. Намира се във всяка книжарница – благодарение на БАРД.

На плажа имах възможността да прочета последното книжле на Пратчет, което си купих – Чудовищна команда. В началото малко мудно ме “хвана” действието, но малко по малко стана забавно, макар и леко предвидимо. Майстор е чичо Тери да ме разсмива, за което съм му благодарен и се надявам да продължава в тоя дух да ни радва с историите от света на Диска, а и не само…

Накратко – Поли решава да се престори на мъж за да влезе в армията и по този начин да открие брат си Пол, който е отишъл на фронта. Времето е размирно, войната е начин на живот, води се както заради самата война, така и заради “поруганията” на отдавна изчезналия им бог. В похода си за търсене на брат си Поли разбира много тайни, за другите и за себе си, а хепи енд-а е загатнат, но типично по пратчетовски отложен като че ли за друга книга.

Изобщо – хареса ми книжката, развесели ме – точно каквото очаквам от подобен род литература и никак не съжалявам за 7те лева похарчени за нея. Къде – къде по-неудачни покупки съм правил. Препоръчвам горещо на феновете на Пратчет (то те така или инак много преди мене я имат де…) и на всички, за които доброто книжле е това, което те кара да се усмихваш често :)

Прочетох си новата книжка на Ташен от серията “айконс” – Web Design – E-commerce”. Доволен съм, представя някои доста добри, модерни и симпатични онлай магазин сайтове. И то такива с големи обороти и много клиенти като сони, мадона, агент провокатор и т.н. Най-важното е, че не ти дава някакви страхотни-невероятни-новаторски “идеи” за дизайн, а с кратките прдставяния от самите хора, произвели сайта, целите към които са се стремяли, резултатите които са постигнали и т.н. дават един поглед върху едни от най-добрите и печеливши сайтове в момента – нещо което определено е полезно за занимаващите се с новата медиа. Недостатък – на три езика е  – английски, френски и немски – което губи място за качествени сайтове :) Затова е и цената от 15 лева предполагам. Къде? В “Буквите” или някоя друга от големите уважаващи се книжарници :)

Тея деня прочетох последното творение на Фредерик Форсайт – “Афганеца”. Няма спор, че Форсайт е един от ГОЛЕМИТЕ в сферата на шпионския роман. Но също така няма спор, че начина му на писане е меко казано странен. Едно време си мислех, че е въпрос на превод, но с течение на времето и прочетените книги установих, че всъщност това си му е стила. Не изневерява на него и в “Афганеца”. Накратко историята: по щастливо стечение на обстоятелствата ЦРУ и Ми6 получават мъгляви сведения, че Ал Кайда готви нещо, наречено Ал Исра. И понеже Ал Исра е нещо гигантско случило се според исляма на някой си – те си прават сметката да очакват гигантски атентат. За целта пак случайността им предоставя немислимата възможност за внедряване на западен агент в Ал Кайда. Но по стечение на обстоятелството си имат пенсиониран вече супер-дупер агент от специалните части, израсъл в Ирак и много “на ти” с исляма, бил се в Афганистан и т.н. И един Афганец, задържан в Афганистан и държан вече 5 години в Гуантанамо. Той разбира се мрази в дън душа американците, не споделя нищо за “делото си”, но пък по кодекса на честта отговаря охолно на въпросите, отнасящи се до него. Така наш’те си имат агент – пък имат и легенда. И много бързо пенсионирания агент става “афганеца”. Как продължават нещата, какъв е точно плана на терористите, успява ли нашия човек да го осуети и т.н. ще си прочетете сами в книгата.

Аз за себе си мога да кажа, че първата и половина е прекалено далече от действието – само история и предистория на действията. Вярно – разяснява много за самия тероризъм, за самите талибани, за идеалите им и т.н. – но на мене лично ми дойде леко в повече. Втората половина пък минава с напрегнато действие, но някак лежерно разказана… сякаш на Форсайт му е писнало вече и е искал да се отърве от поръчката…

В крайната сметка за мен таз книга си заслужава да се прочете. Държала ме е и до 3 часа през ноща, но не е “мойта книга”, не е от тез които ще поставя в личната си класация или ще препрочета в следващите 10 години пак…

А вие си решете сами :)

Историята винаги ми е била слабост, затова от дълго време исках да купя цялата поредица с “митовете” написана от Божидар Димитров. В момента чета тази:

и се замислям…

Митологизирането на историята е лесно нещо, колко от нас доукрасяват чутото, когато го препредават наляво надясно… след това другия вкарва нещо от него в разказа и т.н. След 10тия преразказ ако първоизточника чуе историята ще се чуди и мае за какво става въпрос. По същия начин и митовете в историята са се вкоренили яко в съзнанието ни. Годината на основаване на България, делото на Кирил и Методий, Крумовите закони – митове, звучащи интересно, по научному строго, пък и авторитетно зарад хората написали ги. Не може обаче човек да не се замисли върху другата дилема – защо трябва да вярваме пък на версиите на Божидар Димитров – той също анализира същите извори като останалите. Авторитета му е безпорен за мен, като историк и човек, но в крайна сметка изводите му са толкоз различни от цялата досегашна (учена от нас) история, че … стои много странно. И е редно да се запитаме – как циркулира информацията около нас, как я възприемаме, как я интерпретираме и как реагираме на нея. Поня – водил съм люти спорове за това, дали трябва да превъзнасяме толкоз много св.св. Кирил и Методий при положение, че те са създали азбуката (и то не таз на която пишем в момента – тя е от Климент Охридски) по заръка на византийския император за Великоморавския княз Ростислав (май). Така съм чел, така съм учил, на базата на това съм градял аргументите си в спора. Оказва се, че това не било съвсем така, ми точно инак… е как човек да вярва на историята – и на кой точно историк? При всички положения книгата е “мъст хев” – пазарувайте :)