The Last Folder

Малко се отплеснах, та ето и следната порция дневни снимки от “365”:

25 февруари. Купчината лего ми пречи да си отворя барчето и да си сипя едно виски. Дали Бобо нарочно ги трупа толкоз високо?

26 февруари. Днес похапваме скромно в офиса. По интересното е, че трябваше сам да ида до магазина, за да си купя храна. Интересно усещане…

27 февруари. Бобо репетира стихотворенията си за първо-мартския празник в детската градина. “Вдигнах двете си ръчички, украсени с мартенички…”.

28 февруари. Кой умник е решил, че огледалният надпис “линейка” трябва да фигурира И отзад? Бих искал да разбера мотивите му, макар леко да се притеснявам да разбера какво има в главата на подобни хора…

1 март. Станал, с измити зъби, пил кафе, взел душ – излизам. Ако се чудите що пускам такава снимка, за мен това е МНОГО рано…Хм.

2 март. Оставяме Бобо на театралната школа и се впускаме в пазаруване и разглеждане на магазини за тапети, килими и мокети.

3 март. Честит празник.

4 март. Тея деня всички се родеят с националните ни герои. Героично време, един вид. Дори на гълъбите им се иска да са орли…

5 март. Котка да си в този живот…

6 март. Ръчно, специално за мене. Фръц пък!

7 март. Оп, оп, ОПЕЛ гангам стайл… Надявам се това е подарък за осми март, както и че е написано с нещо, което лесно се изтрива :)

8 март. Започва да се усеща някакъв пролетен полъх вече. Още малко…

9 март. На гости както винаги подивяваме … :)

10 март. Бобо в следобедната си почивка е заспал под книгата…

11 март. Ставаме рано и потегляме по задачи. Времето се опитва да се прави на интересно, ама ние няма да се даваме.

12 март. Един път ще реша да излезна сам да си купя обяд и то ще реши да вали точно върху мене. Дума на деня – мокро.

13 март. 7 без 15… Сутринта! Може да е красиво, ама не е човешко толкоз рано да се става…

14 март. Макенроу си е все още същия хулиган :)

15 март. Юхуу… формулата подкарва отново. Кеф.

16 март. Време е за обиколки по мебелни/строителни/плочкаджийски магазини.

17 март. И да ми прощавате, и да не ми прощавате… на вас да ви е простено! :) Ся Бобо все пита “кога пак ще се ламкаме” :)

18 март. Понеделник сутрин. 8 часа. В офиса няма все още никой, а това ме чака на земята…. Дали е някакво предизвестие каква седмица ме очаква?

19 март. Щом почвам да си тръгвам по светло от работа, значи пролетта вече идва! :)

Малко снимки от проекта 365, изсипани в един пост, защото явно съм забравил да ъпдейтвам тук. Малко по-сериозно, Жеков. Ако може!

И така:

5 Февруари.

6 февруари. Днес малко сменяме формата

7 февруари. Да не помислихте, че ви забравих, милички? Не, просто не стигах до разгребването на снимките… :) Играта на “Не се сърди човече” се превръща в някакъв кошмар, защото Бобо винаги се сърди като загуби. Но се учим де, няма да се предаваме…

8 февруари. По традиция февруари месец е посветен на Поморие и спа хотел Св. Георги. И тоя път така – тръгнахме в сняг и гнус, пльоснахме се в басейна, имахме хубав залез и хапнахме специална Баварска вечеря – с все наденичките му, доматена супа и глейт-ненамсикво си. Общо взето – не беше хубаво, да знаете…

9 февруари. Уж трябваше да лежим в басейна и да се размазваме, ама се оказа, че в басейна прекалено много тюлени се плацикат, та скочихме до Несебър, Свети Влас и Елените. В Несебър няма работещи кръчми, да знаете. Освен няколко на пристанището, ама тях може да не ги броим, щото са скъпи :) Инак вкусни де… Тея гъбели (както им вика Бобо) не помня от къде са, сигурно от Несебър…

10 февруари. Бобо ни чака при баба си, като за 2 дена е успял да обърне къщата с главата надолу. Тук е запечатан как ни пише писмо – “мама тати обичам те от бобо”…

11 февруари. Като за на работа след СПА, всичко е спокойно. Толкоз спокойно, че количките на Бобо трябва да спасяват дневната снимка…

12 февруари. Ходих да си купя скицници, моливи, гуми… Изобщо това рисуване почва да се превръща в нещо, дето харчи мноо пари. Тъпо :)

13 февруари. Добре, че е Спас, който да позира на стопанина си, за да няма празен снимков ден…

14 февруари. Ден на цветарите. Ние с Вени предпочитаме да отбелязваме Трифон Зарезан, вместо привнесен любовен празник, но това не и пречи обикновено да ме изненадва с подаръче, пък аз после виновно да купувам цветя….

15 февруари. Лек намек за пейзажа от прозорците на новия апартамент. Като не е толкоз кално и гнусно, предполагам ще е по-интересно…

16 февруари. Бобо е обхванат от спортна треска. Изпълнява фитнес програма на Wii… Лошото е, че кара и мен да се включвам, а за мен е тежко…

17 февруари. Вени прави соленки. Соленките и приличат на кучета… Почвам да си мисля, че Вени е бог… интересно какво ли ще стане, ако се опита да направи торта?

18 февруари. Борбата с моливите продължава. За сега водят те, но аз не се давам. Тук се виждат прерисувани иконки, оригинално правени от един много талантлив пич :)

19 февруари. Греда с колата. Остана на сервиз до по нощите и трябваше да се подложа на удоволствието да пътувам с таксиджия, който не знаеше много-много къде точно трябва да ме закара…

20 февруари. Сутрин в метрото. Малко вляво на коридора имаше текстилен параван, точно като в гинекологичен кабинет (не че съм влизал де, ама така си го представям). В метрото е мрачно, подтискащо и мирише.

21 февруари. Гредата с колата продължи и предния ден, затова сутринта отново се възползваме от прелестите на градския транспорт. Започва да ми харесва, или поне така твърдя, докато тайно се надявам днес най-накрая да си взема колата…

22 февруари. Петъчно се събираме на рожден ден на приятел да изпием по една, две, три, четири македонски ракии… Аз изпивам две, които ми завъртяват главата. Хм. Одъртявам?

23 февруари. Решавам да заведа Бобо на пазар – да си потърся някакви обувки, а и за него някоя дрешка, докато Вени е на маникюр. Нито аз си тръгвам с обувки, нито Бобо с дрешка. За това пък се нагмуцваме от SubWay точно преди вечеря, а Бобо отнася едно лего… Хм. Оглупявам?

24 февруари. Този месец се изтърколи неусетно, та идеята ми с “един град на месец” за малко да даде фира. Може би помогна това, че в петък продадохме Астрата и трябваше някак да домъкна зимните и гуми от Копривщица, да си ги дам на момчето да си кара колата. Та, забрах Кирил с мен – минахме през Копривщица да качим гумите и от там – Панагюрище, че да си напиша пътеписа… Още не съм го написал де, ама и на това ще му дойде времето.

4 февруари. Понеделник. Къщата на мечките приема гости, само ако обещаят да не ядат кашичката… или поне запасите от меТ.

3 февруари. Кротко всички мишки си седят и хич не им пука, че навън се е разразила буря…

2 февруари. Мързелив ден днес… Нищо че е петльовден. Аз петел не съм, а съм мързелив :)