The Last Folder

Време е и за последната част от снимките на това корабче. То отдавна е готово, има някои детайли за довършване, но едва ли ще стигна до тях отново. Така че, каквото се вижда тук – това ще бъде, докато не го счупят децата :)

За първа част – клик тук, втора част – клик тук, трета част – клик тук, четвърта част – клик тук.

001. Бобо държеше тази макара да се върти и наистина на нея да може да се навие въже.

002. Аз нямам против. Има си манивелка да се върти.

003. Тук започвам предния брашпил. Нямам много ясна идея, само нахвърляна скица, но ще го правя в движение.

004. Междувременно ми хрумва да направя един прожектор.

005. Както и да променя цялата мачта.

006. Тази е доста по-джиджана. Има си радар и всякакви екстри.

007. Направо си е екстра.

008. Гордея се :)

009. Продължавам по котвения механизъм.

010. На място изглежда прилично.

011. Решавам, че няма да купувам винтове, а ще си издялкам лопатите от дърво.

012. Всичко е на око, всичко на ръка. Не са 100% еднакви.

013. Но пък на вид са си екстра, което е важното. А и съм си ги направил сам.

014. Старата мачта откъртена и новата се поставя на нейно място.

015. Много по-добре. Красавец.

016. Не знам дали писах преди за комина. Но и него направих на ново. Две визитки на сладкарница Неделя, огънати по “ребра” с елиптична форма.

017. Отгоре на комина – мрежа за комари :)

018. Брашпила боядисан.

019. Копруса пръснат в червено. Надявам се този път да маскирам по-добре и да не се отлепи боята, докато пръскам бялото.

020. Детайли.

021.

022.

023.

024.

025.

026.

027.

028.

029. Първа концепция за перилата. Общо взето – болка в задника да се пробият дупките в тези бамбукови шишове :)

030. Как трябва да изглежда концепция 1.

031. Страхотно!

032. До момента в който не слагам концепция 1 на кораба и се вижда, че изобщо не е страхотно. Затова отивам на концепция 2. Това вече е ОК.

033. Красавец.

034. В цялата си прелест, заел отреденото му място срещу входната врата.

035. Само дето няма котви. Тук съм се заел с тях.

036. Тадааа.

037. В началото бях споменал, че кораба ще бъде “състарен”. Ще има ръжди, мръсотии. Което трябваше да ми помогне да скрия нелепите си грешки при моделизима :) Тук съм започнал да “мърся”.

038. Гняс.

039. Котвите стават ок.

040. Харесва ми.

041. Бобо се намесва и казва, че кораба не бива да е мръсен. Трябва да си е нов. “Като мине поне година тук, можеш тогава да го изцапаш!” Греда…

042. Какво да правя с всичката таз мръсотия сега?

043. Оставяме въпроса открит за друг ден. И така вече няколко месеца…

В крайна сметка беше забавно. Дори по-забавно отколкото помнех от детските си години. Сега съм се запасил с материал и плановете на Riva Aquarama. Само трябва да събера смелост да започна такава красавица :)

Време за детайли и боя. Което си е доста плашещо.

За първа част – клик тук, втора част – клик тук, трета част – клик тук.

01. Започвам със спасителните пояси. В ютуб има сума туториали за навъртане на корабни въжета, но аз нямам необходимите части да си направя машинката. Решавам, че може би многожилен кабел ще свърши работа след като се боядиса. Не ми харесва особено…

02. Втора идея. “Металните” части са лентички от алуминиево “тиксо”.

03. С малко повече внимание и кабела започва да прилича на въже.

04. В бързината да видя крайния резултат – омазвам всичко, защото боята още не е изсъхнала.

05. Цялостен изглед.

06. Струва ми се добра идея на кърмата да направя гигантски кнехт. Белите цилиндърчета са направени от изолацията на трижилен кабел, а напречниците – от бамбукови шишове. Идеален мащаб…

07. Някъде там ще седи накрая.

08. Черно. Може би трябваше да купя матова черна боя, тази е прекалено блестяща и всякакви детайли се губят. В някои случаи е ок, в някои случаи не…

09. Задния сандък също трябва да получи врати.

010. Ето така.

011. Боядисано.

012. Аз – доволен.

013. Общ изглед.

014. Време за червената боя. Дългоочакван момент.

015. Не става много добре, боята подлизва под маскиращото тиксо. След това разбрах, че първо то трябва да се запечата с цвета на фона и чак тогава да се слага новия цвят. Предполагам ще трябва да го пръсна наново.

016. Всеки кораб има нужда от котва. Скицирам нещо набързо. Нямам никаква идея как се прави котва, режа и дялкам. Лепвам малко тел за обем.

017. Прилича уж на котва.

018. Черното крие всички престъпления, които съм извършил срещу моделизма :)

019. Може би не трябваше да е толкоз голяма, но … каквото такова.

020. Позьор.

021. Позьор.

022. Цялата горна половина бива пръсната отново бяло. Едно – за да оправи ръбавата линия между бяло и червено. Две – защото решавам, че дървен паркет не отива на влекач.

023. Хартиеното маскиращо тиксо обаче не иска да играе с мен и сваля цялата червена боя. Може би трябва да чета по-внимателно кои типове бои работят добре една с друга. Защото в случая тези две не сработиха. Успокоението ми е, че така или иначе ще шкуря всичко наново – този път ще направя малкото фалшбордче (под двете кръгли илюминаторчета) да се слее с корпуса, да не е като кръпка там…

Много забавих третата част, хем снимките са готови отдавна, но това едва ли притеснява много тримата ми читатели. И така – продължаваме.

За първа част – клик тук, втора част – клик тук.

01. След като нещата са относително уточнени като груба форма, мога да направя и димовата тръба, или казано на български – коминчето. За де не нарушавам традицията всичко да измислям в движение – и то е измислено и няма общо с плановете.

02. Предната част боядисана. И това трябва да е бяло, поне за такова го купих.

03. Започвам да си играя с някакъв вид мачта. Изобщо нямам идея какво трябва да се получи, просто режа и лепя. Халките си ги правя сам, но нямам нерви за нещо различно от малко възелче на въжетата.

04. Прилича на нещо вече, или поне така се успокоявам.

05. Кнехтовете нямат напречници. Следващите може и да имат. Тези са направени от останали ми пирончета за гръб на гардероб от Икеа.

06. Няколко пъти пробвах да маскирам с тиксо димовата тръба, та черната лента да бъде хубава и с прави ръбчета. Накрая хем се омазах, хем и на модела го омазах. Най-лесно ще бъде да се боядиса после в един цвят …

07. Малко съм разхвърлял аз…

08. Част от дръжка на счупена детска играчка, част от малки ластичета – спасителните салове са готови. Може и да не са спасителни салове, може да са сандъци за първа помощ, или противоподводни снаряди – нямам идея.

09. Наслаждавам се на прецизните ми възелчета на въжетата. Изобщо не изглежда мачтата така, както си я представях. Разочарован съм. Бобо казва, че е жестоко…

010. Позьор.

011. Позьор.

012. Започвам да редя паркета на палубата :) Първоначално мислех само да боядисам, после реших, че летви за настилка ще бъде интересно. Няма значение, че едва ли някога на влекач ще сложат летви, но аз имам право да си играя, нали?

013. Паркета нареден. Оставя да се подстрижат стърчащите косми.

014. Общ изглед на постигнатото до тук. Нещо липсва.

015. Да, липсват пироните, с които са наковани дъските на палубата.

За днес толкоз, после пак :)

 

Във втората част на този корабомоделен дневник, показвам прогреса на предната част на капитанската рубка. Първата част може да видите тук: http://thelastfolder.com/weblog/?p=1846

01. Започвам предната част на рубката. Вратите би трябвало да бъдат рамки със стъкла. Все още мисля за интериор, поне на тази част.

02. Съдейки по количеството лепило по вътрешните шевове на стените, явно се опитвам да саботирам сам себе си. Ако тази част е видима, ще бъде доста грозно.

03. Доказателство.

04. Започва да прилича на нещо. Докато правех корпуса, Бобо все повтаряше, че обърнат наопаки му излеждал като една голяма лимузина. Сега вече започва да прилича на корабче.

05. Рамките на прозорците със сглобка герунг (помня, хм).

06. Променям формата на малкия фалшборд до стълбите – предната не ми харесваше. Правя и стълбички.

07. Модела си почива на етажерката с буркани…

08. Проба на “бялата” боя. Оказва се сива. Разликата с корпуса и задната част на рубката е очевадна. Решавам да не се втелявам. Така или инак не ме бива с боята. Имам и идея накрая да се пробвам да състаря всичко – петна, ръжди, мръсотия. Модела и без това не е за изложба, може би дефекта може да стане ефект? Вижда се, че и съм се отказал от врати със стъкла, както и от интериор. Не съм готов. Може би на следващ модел..

09. Решавам, че малък сандък, вход, люк, нещо – отпред – ще придаде по-завършен вид на предната част. Истината е, че идва времето на детайлите, а аз нямам много идеи как точно да се справя с тях.

10. Затова решавам да използвам всяка възможност за проби.

11. И общо взето съм доволен от резултата.

Ако някой има какъвто и да е въпрос и аз мога да отговоря – заповядайте – ще го направя с удоволствие.

Помня, преди трийсетина години, малката работилница на Славейков, където ме заведе майка за първите ми занимания по авиомоделизъм. Помня, че бях зарибен моментално. Помня специфичната миризма на лепила, инструменти и дърво. След това се оказа, че дядото на Асен е превърнал ателието на тавана в работилница, където правеше корабчета, самолетчета и къщички… Прекарвахме безбройни часове там, сред стърготини и прах. И бяхме щастливи. Както бяхме щастливи и в двореца на пионерите, с неговите тъмни коридори и пак познатата миризма на работилница…

Като при всяко дете – и тази страст някак се преля в други занимания – спорт, игри с тайфата, музика, компютри… През годините се връщах от време на време към моделизма, но никога с нещо завършено.

Това ще бъде серия от постове, където ще пускам по някоя снимка от процеса. Да видим до къде ще го докарам…

Започнах с модел на катер – влекач. Формата на корпуса е по-лесна, няма много извивки. Което, разбира се, не попречи да омажа всичко още в началото. Мислех да изхвърля корпуса и да започна наново. Накрая реших, че така и така се уча – по-добре да продължа и да видя какво ще излезе от цялата работа – колкото и грешна да е тя. Затова снимките започват “от нищото”.

01. Корпусът е обшит. Летвичките са от ребро до ребро, а не цели от носа до кърмата. Със скелет от балса и без истински стапел, всичко започваше да се криви при дълги стрингери и обшивка.

02. Корпус.

03. Реших, че мога да си направя живота още по-лесен, като престана да ползвам и следвам каквито и да е планове, а просто си измислям какво ще има и какво не.

04. Крив корпус и много летвички за обшивка = мноооого шкурене. Лепилото Капчица ползвам като кит – капка лепило в дупчицата и шкурене отгоре.

05. Започвам рубката. Имах идеи да направя и интериор, затова вратите трябваше да се отварят. След дълго мъдруване как се правят мънички, мънички панти – реших да ползвам трик от авиомоделистите с депронови самолети. Пантата е парче рентгенов филм, сгънато на две.

06. И всъщност трика работи. Малко по малко се опитвам и да правя дребни детайли. Мисля и кое в какъв цвят трябва да е боядисано преди да се залепи за модела. Това всъщност ми е големия проблем – нямам търпение. Искам като направя част – веднага да я залепя и да я видя готова. Решавам да имам едно правило, което да спазвам през цялото време – всички рамки се правят с 45 градуса mitered joints (на български било герунг сглобка, ще си го оставя тук да не го забравя…).

07. Първи проби на боя. Определено НЕ мога да боядисвам със спрей.

08. Тук някъде изоставам идеята за интериор. Илюминаторите получават черни стъкла. Всички прозорци ще са черни…

09. Само като помисля колко решетки, капаци и капачета имам да правя…

10. Намерих на улицата тази висулка. Може би ще кръстя корабчето “Окти” и ще я сложа на носа…

Най-много ми куца търпението. Искам всичко да стане веднага. Не ми се занимава с дреболии…. И затова продължавам да човъркам. Някои неща ще станат добре, някои неща ще станат отвратителни. Но това, че правиш нещо с ръцете си от нищото, дава уникално задоволство.