The Last Folder

Онзи ден, в петък, си получих новата играчка от Канада – iPhone4, който купих малко изненадващо лесно, чрез братовчеда на Вени (голямо Мерси, Милене). Телефончето пристигна, взех го, изтичах в Мтел, където също изненадващо лесно смених сим картата с микро такава и зачаках активирането и, че да се наиграя. По-късно същия ден, телефона беше активиран към Apple, пароли, мароли, акаунти – всичко наред. И тогаз го видяхме, даже не аз, ами един колега го забеляза – грозно черно петно в горния десен ъгъл на дисплея, с размер на монета от 5 стотинки. Може би не го бях забелязал, защото по-късно се оказа, че петното избледнява при изстиването на телефона и се засилва при загряването му – при по-продължителна работа на дисплея. Та, много гадно се почувствах. Даваш сума пари за нещо, носят го от край света – а то дефектно. И понеже изстрадалата ми българска душа започна да мисли за вариантите – изпращане с DHL до Канада, разправии за Милен там… отказ от гаранция, вече се бях приготвил да си го ползвам така, каквото – такова. Събота и неделя минаха в ръчкане на телефона, качване на музики, гледане на филмчета – като децата. Ама гадно с тва петно. Решихме да пробваме какво аджеба е международната гаранция на Apple и в понеделник Вени се обади на официалния сервиз – Криейтив Център, от където директно казаха – “донесете телефона да го тестваме”. Тестваха, и на следващия ден се обадиха – елате си вземете нов телефон, този е с хардуерен дефект. Честно казано, не вярвах. Даже все още трудно приемам, че има фирми в България, които работят по световния начин на Apple. Но пък недоумението ми е едно такова – приятно. Имало значи шанс нещата и тук да започнат да се случват на такова ниво. Просто трябва организация. Е, да – купих телефон с дефект, китайците – а от там и Apple се издъниха пред мен с това. Но пък политиката им по отношение на клиента е перфектна, с което за пореден път ме печелят като фен. Браво и на всички в Creative Center, голямо мерси и на вас за съдействието и чудесното отношение.

Дойде време и за първата за тази година традиционна Българска сватба в Копривщица, организирана от моята любима съпруга. Съдейки по снимките хората са се забавлявали и са останали доволни, а казвам съдейки по снимките, тъй като аз имах отговорната задача да си почивам и не съм присъствал. Повече снимки може да се разгледат в сайта на Черга.net или в профила във Фейсбук. Да е честито на младоженците, а на организаторката – пожелания за големи успехи, много сватби и много любов от мъжете й!

Днес, като излизах да се поразходя през обедната почивка из квартала, се замислих, че никъде не видях играещи деца. Сигурно са били на училище. Или са си били в къщи. Не знам. Обаче си спомних мигове от детските години, когато във вътрешния двор на карето блокове в махалата беше останала една самотна къща, устояла на времето и напъните на социалистическата власт да я събори. Къщата на пра-дядо ми е била на кьошето, на две улици, та лесно била национализирана и съборена, като на нашите за обезщетение им дали възможност да си купят апартамент в новопостроения блок… Тази въпросна къща, обаче, беше навътре и си беше останала. Двор, заключен между три блока със стара рушаща се къща по средата. Еха, какъв купон за децата. Семейство старци обитаваха последния етаж, приземния и първия вече бяха празни, с избити прозорци и потрошени врати. Още помня миризмата на старо, мокро, мухлясало, която се носеше от вътрешността, още помня и топката в стомаха, която се получаваше всеки път като влизахме в зловещите стаи. (more…)

Няма да пиша колко е бил размазващ концерта на AC/DC. Мнее… нямам такива намерения. Всеки фен ще ви каже, че се размазахме от кеф и че “диси” взривиха София. По нета ще е пълно със снимки и клипчета, нали концерта беше “интерактивен”. Аз ще ви разкажа как се размазах от кеф, виждайки 3, че и 4 поколения, събрани на стадиона. И то не заради Слави Трифонов или БСП, а заради ВЕЛИКАНИТЕ . Размазах се да виждам усмихнати, щастливи хора, с червени рога, да пеят с цяло гърло и да подскачат кат’ дяволи. Размазах се да си спомня как през 80те и първите години на 90те записвахме касетките с 2 касетофона един срещу друг – и пак се радвахме, че слушаме “диси”. Как тогава не ни е и минавало през акъла, че подобни великани ще дойдат да ни махнат главите. Изобщо, за мен концерта беше емоционален не само с песните, шоуто, сцената, фойерверките и whole lotta Rosie, яхнала rock n’ roll train на сцената… но има ли нужда да казвам колко впечатляващи бяха и те? Има ли нужда да казвам как 63 годишния Брайън Джонсън се раздаваше по сцената, по начин от който аз ще умра? Има ли нужда да казвам и за номерата на петдесет и една годишния Ангъс, китарните му рифове и неподражаемата походка? Май не… всеки който се интересува от рок, знае за тези неща, но само този който е бил на концерт на AC/DC знае колко велика група са всъщност те. Thank you, AC/DC!

п.с. След като Господ ни даде удоволствие с концерта на “диси”, незнайно защо реши да покруси всички рок фенове по света, като прибра “малкия човек, с големия глас” – Рони Джеймс Дио.  Не трябва да скърбим за него, защото той отдавна има място на небето и в сърцата на феновете, независимо дали са харесвали музиката му или не. Дио беше велик музикант, написал важни страници в историята на рока. Не ми се щеше да звуча толкоз патетично, ама на… Почивай в мир!