The Last Folder

Още една порция Българско минало, прекарано през машината на времето – този път на George Eastman House. Снимките са от началото на века, черно бели копия на военни, машини, царското семейство, носии, бит, култура, политици и събития. Разглеждайки точно тези снимки, лично за мен са леко дистанцирани, репортажни кадри, без някакво лично отношение, което прави една снимка жива – но все пак има и попадения, да не говoрим, че ако се абстрахираме от “чувствата”, снимките са познавателни и интересни. Цъкайте на малката снимка, или на линка по-горе за силна доза от над 800 снимки от Българската история.

На 8ми тоя месец малкия имаше рожден ден. И както си е реда, за две годишнина, решихме да съберем близките до нас деца в детски парти център, където малките да се забавляват, ядат торта и скачат по катерушките. Родителите пък да седнат да изпият по едно виски.

Започнаха изненадките. 70 лева наем на залата за 2 часа. 1.20 (лев и двайсе) цена на “асорти” сандвич – кръгче от франзелка. 4 лева парче торта и лев и петдесет сок капи. Смятахме, струвахме – с децата, които не можеха да дойдат, докарахме някаква бройка и девойката от клуба сметна целия масраф на 300 лева. Хубаво – 300 лева. Дадохме 100 лева капаро и се изнесохме тихичко да плачем, че за 300 лева можем да нахраним цяла детска градина, а не само 10тина хлапета.

Да, ама малкия се разболя преди Гергьовден, почна да кашля яко, ама такава кашлица, че чак повръща. 2 нощи не спахме, доктора каза, че има някаква вероятност да е коклюш, а па тва е супер гадно и доста заразно, та… обадихме се да отменим датата – тя Вени избягва да го води при децата на площадката като е хремав, да не ги зарази, камо ли най-близките ни деца да рискуваме. Смениха датата с малко мрънкане, ама я смениха – за четвъртък. Да, ама в понеделник първо, че нещата не бяха на добре, ми и доктора каза, че почва да чува хрипове е гърдичките, даде антибиотици, направихме изследване за коклюш, което трябва да излезе в четвъртък следобед и с Вени решихме да откажем датата, защото при всички случаи детето няма да е съвсем здраво, а и ако се окаже коклюш и за самия клуб ще е по-тъпо да се спре всичко в самия ден, щото нали се поръчват торти, сандвичи, глупости…

Та вчера отказахме, пък хората от клуба любезно ни отказаха да ни върнат капарото… Е, ся, ние сме интелигентни хора, знаем какво значи “капаро” и че ако не си изпълниш твоята част от сделката го губиш. Но пък има и нещо друго, нарича се човечност и човешки отношения. Детенце ми е болно, не му спирам рождения ден щото така ми е кеф – напротив, сигурно ние повече от него го искаме този рожден ден, да се забавлява. Питахме не може ли те да не ни връщат парите, но примерно някой ден като е здрав, да ги използваме примерно за наем на залата – да се завлекат там децата от махлата, да са доволни всички… отказаха – капаро е тва, губи се.

Малко е тъжно, че детските стоки и услуги се оказват едни от най-скъпите в нашата Родина. Малко е тъжно, че всеки гледа да вземе парата, а не да гради дългосрочни взаимоотношения. Аз примерно в тоя клуб повече никога няма да стъпя и навсякъде ще разказвам какво ми се е случило там – никой не ме е излъгал, просто ми станаха неприятни. А това означава, че спечелвайки 100 лева без да работят, губят потенциално много повече. Халал да им е.

Upd – П.С. Така го написах, че да не става ясно за кой точно клуб говоря. И като го прочетох цялото реших – защо пък да не кажа, а все да съм прекалено деликатен? Става дума за детски парти център Теди – в Света Троица. Гледам и сайта им сега – бъкан с герои на Дисни, ярко нарушение на авторските права. Та… къде незнание, къде нахалство, къде непукизъм – явно така си действат хората, през просото.

Не е възможно да няма телевизор, който да може да настрои силата на звука на всеки отделен канал, така че при прескачане между каналите навсякъде звука да е желаното от МЕН ниво, а не с това, пускано от смотания кабелен оператор. Като стана дума за кабелен оператор – да не земете да се вържете на офертите на Кейбъл тел / Евроком. Уж се задължават да ти пуснат определен брой канали, но всички нови ги слагат на “цифровия” си пакет, а ние “аналоговите” абонати от над 10 години – духаме супата. Айде, мани новите, ми и стари канали махат и на тяхно място слагат заставки “този канал можете да гледате в цифровия пакет”. Ми като ми намалявате каналите, намалете ми и цената бе, педали! Но, те си знаят – оператори има много, аз не смятам да оставам техен клиент.

Винаги съм искал да се повозя с машината на времето и да надникна в миналото. Предполагам във всеки е заложено подобно любопитство, а лично аз до изобретяването на машината го задоволявам със снимки. Дали със снимките от www.lostbulgaria.com или други източници – не е важно. Днешната ни среща с миналото е благодарение на Erhard K. от Германия, който се е поразходил из България в края на 60те и началото на 70те години. Разглеждайки внимателно снимките му, не може да не ни направи впечатление различния облик на София и на морските ни курорти от онова време. Не може да не се промъкне и капчица носталгия – разбира се не по режима, а по външото му изражение. Чистите улици, цветните улици, шарените хора, зеленината. Днес София се е превърнала в мегаполис от източен вид, зеленината отстъпва пред ярките цветове на новото строителство и безумните идеи на архитектите. Прозорците някак безжизнено гледат с пластмасовите си рамки, а колите изпълват останалото пространство, избутвайки хората. Те пък вървят намусени, всеки със собствените си проблеми и тревоги. София – хем е същата, хем е много различна. И не мога да кажа, че сегашната повече ми харесва, не мога да кажа, че последните 20 и кусур години се отразиха благотворно на родния ми град, както и на цялата държава. Което е жалко, защото почнем ли да тъгуваме по миналото – трудно строим бъдещето. Все едно, приятна разходка с машината на времето на Erhard K. Обърнете внимание на детайлите – регулировчици с бели ръкавици, тротоарите, спирките, трамваите, неповторимата типография на табелата “рибарско селище” – изобщо, хубав повод за анализ на сегашното, миналото и бъдещето.

Предполагам никой вече не се учудва на петнистите фасади на бетонната джунгла в българските градове. Преполагам никой вече не забелязва и на никой не му пука дали съседа от горе е направил “топлоизолацията” в охра, а този от долу в резеда. Никому не влиза в работата дали балконите са “усвоени”, къде са махани стени и къде са прекарвани водопроводни тръби. Сега се сещам, че преди време четох в някакъв форум за човек, който си преместил кухнята на балкона, и за да не пуска прекалено дълги тръби – вкарал отходните във вертикалния улук… Та – идеята ми е, че сме се нагледали на всичко, но аз лично таково като на снимката не бях виждал и останах шашардисан – избита врата в стената и хората си направили… балконче… на 8мия деветия етаж. Гения на българина няма граници, направо не може да бъде удържан. Кликай на снимката за по-голяма.