Таз есен не можах да снимам на воля – така се завъртяха нещата, че любимото ми време на още топли следобеди и жълто-червена листовина преминаха бързо и то без да успея да ги уловя в обектива. От една страна тъжно, като се замисли човек, че може би е имал време, но се е оправдал с нещо “по-важно” за момента и така е изпуснал още “една есен в живота си”. Изобщо весели размисли, които и определиха настроението на последните кадри. Есен … ама вече мрачна и не красива. Тъжна, но и мрачна…

цък за голям размер :) 

Както и да е … Радващото за мене е, че успях да се огранича в 30-40 роу кадъра. Напоследък бях почнал да щракам много, само в джепег – което разглезва. Пукаш като картечница и се надяваш после да има нещо “което да става”. Тоз път реших да си държа 50ммтровия такумар завит отпред и да не го сменям с нищо, независимо колко е неудобен, колко е ограничаващ и т.н. Пък в крайна сметка трябва да си намеря начин да показвам нещата които искам и през неудобни обективи. Трябва да си намирам гледната точка, да я търся… а не да снимам по 300 кадъра на излизане.

цък за голям размер :) 

То… подобре да си купя видеокамера ако е така. Много се чудя сега за жената да купим едно апаратче с голям зууум и стабилизация (предполагам се сещате какво ще е точно :) ) и него да го ползваме при ходенията по екскурзии за снимките за спомен, пък аз с моя да си правя “фотография”… доколкот я мога разбира се. Много ми се снима и на филм, но пък не ми се дават пари за филмово тяло :( Макар ако изпадне някое пентаксово тяло… много ще се замисля.

цък за голям размер :) 

Та така, премина хубавата част от тазгодишната есен – сега останаха мъгливите кадри и с нетърпение чакам зимата. Да има бяло :)