The Last Folder

Малко поулегна, малко време мина, нарочно не писах нищо след самия концерт – като исках да преценя по-трезво от лека дистанция. Е, мнението ми е: METALLICA МИ ОТВЯХА ГЛАВАТА! Бил съм на големи концерти, бил съм на малки концерти, бил съм на концерти на любими групи, както и на не толкоз любими. Еми тва засиа е най-готиното ми изживяване на концерт. Пях, скачах, виках, не ми пукаше ни за дъжд, ни за място. Ако трябва да правя някакъв по-сериозен разбор на концерта, трябва да кажа, че това определено не беше най-силния такъв на металика. Гледал съм доста на ДВД, имам приятел, дето е бил на 7 техни лайв-а – неговото мнение е същото. Вече почват да остаряват и не се раздават на 100% на сцената, а и дори да го правят – днешните им 100% не са като едно време. Имаше леки ядове с осветлението, с екраните зад сцената, които първо изгаснаха, а после бяха черно бели чак до последния бис на seek and destroy. Като казах seek and destroy – никога не съм харесвал чаааак толкоз много таз песен, но оназ вечер като стадиона щеше да избухне – беше готино преживяване. В крайната сметка – перфектни професионалисти, едни от любимите ми песни, приличен звук (макар, че можеше и по-добре) – АЗ ИЗКЕФЕН!!! И ще ида пак, ако си изпълнят обещанието да додат догодина :)

Направих и сефтето в “българската столица на рока”. Manowar в Каварна. Миналата година съжалявах много, че не успяхме да идем и за тази нямаше никакви съмнения, че ще направя възможното. И след като с детето няма проблеми и решихме първото му показване пред голяма публика – така наречената “погача” да е на 5 юли, то аз па реших да отпраша за Каварна – и без тва на погачата се канят само жени и деца, а мъжете не се допускат. Речено – сторено. В събота минах през Спортс Сити и си купих едни нови обущаци, дето им бах фърлил око и газ към Каварна. В колата тихичко звучеше… как кво? Manowar разбира се :) Тихичко, щото разколачих музиката, за да мога да качвам количката на детето в багажника (тя пак не се събира там, разбирасе :)) ) и около 5 часа пристигнах на стадиона. Малко помотване да се ориентирам в обсатовката, да паркирам колата на удобно място за напускане и спане, малко релакс и към 8 се заредих за влизане. HolyHell закъсняха с около половин час, което заедно с очакването и SixthSence да са втора подгряваща група ме изпълни с леко притеснение какво ме очаква напред. В тоя момент се сетих и че Manowar ще се опитат да счупят рекорда на Guiness за най-дълъг хеви-метъл концерт. В интересе на истината като сложих точката на последното изречение се порових в нета и не открих никъде информация за подобен рекорд, еле па от Гинес – те имат някъф рекорд на група дето е пяла 2 дена, ама нямаше категории – хеви-метъл, реге или незнам кво си. Както и да е – светна ми в главата, че обикновено концертите продължават около 2 часа. Което са около 20 песни. И като се кефиш много на 10 примерно – слушаш 10 и 10 пълнеж и си тръгваш доволен. Ама има банди дето свирят по 3-4 часа… демек ако Manowar се опитват да счупят рекорд, трябва да е повече… абе почнах леко да се замислям. Концерта почна в 10 без 10. В първия час и половиня нямаше “моя” песен… почна да ми става досадно леко, пък и звука беше отврат. А, за звука трябва да отворя една скоба. Без да съм “хай” меломан – за мене качествения звук е много важен. Може да бъркам, но за мен компакт диска трябва да звучи така, че се едно съм в концертната зала. И обратното – като ида в концертната зала – да слушам звука така както го чувам от компакт диска. Отклоненията са възможни, понякога неизбежни – но винаги за мене е важно качеството на звука. Е… тука Жокермедия се изложиха жестоко според мен. Holyhell пяха с много прилични настройки, чуваха се отделните инструменти, вокали и т.н., но на Manowar явно усилиха повече от възможностите на техниката, което доведе до страхотни пикове във високите, брумове в ниските пълна липса на средни тонове. Да не говорим за някаква акустика на самия “стадион” в Каварна, който според мене изобщо не става за такива мероприятия. Ехото лети навсякъде, връща се, втори, трети път. Ся… ясно е, че Цонко едва ли може с магическа пръчка да направи сичко… но имам чувството, че някой смята хеви феновете за магарета, дето понеже ще изпият по 10 бири изобщо няма да им пука. Може и в известен смисъл това да е вярно, незнам… ма аз съм си аз и съм претенциозен. Та в крайната сметка към 1 часа се предадох, след 15 минутно соло на китара, което се състоеше в блъскане по струните и навиране на китарата в колоните за да се получи адска микрофония. Като излязох от стадиона – поради зверския ми късмет, а и поради натрупаните по-горе негативни впечатления, съдбата реши да ми го върне тъпкано. Manowar забиха най-яките си хитове, които сигурно щяха да ме изкефят и на тоя звук. Аз обаче съм магаре и инат и като си навия нещо на пръста трудно се разубеждавам – та… се прибрах в колата, където дослушах от далече края. Предполагам, че ако дойдат пак – пак ще ида, но този концерт определено не изпълни моите очаквания.

 В неделя – София :) Жега и слънце – абе на отиване към морето по-леко се пътува… що ли? :)

Едно от нещата, за което смятах, че безвъзвратно съм изпуснал е концерт на Bee Gees. Даже тук съм го написал с голямо съжаление… Та естествено, когато видях плакатите, че Робин Гиб ще има концерт в София – нямаше съмнение, че ще съм там! Е, концерта мина снощи и… все още трудно успявам да си събера мислите по темата. Като качество на звука и самото музикално изпълнение сигурно бях прегорял и ми се стори “не на ниво”. Или поне не на нивото, което съм очаквал…  Но като емоция… като емоция беше чудесно! В крайна сметка концерта е за емоция, да видиш хората, които са те радвали с музиката си наживо. Концерта е за потапяне до тяхното изкуство и разтваряне в ефира на звуците, които сплитайки се политат като песен.

Накратко – изкефен съм. Софийската филхармония се представи на ниво, Николо Коцев, Нелко Коларов, Амалия и Калин Вельов също! Бисовете бяха малко изкуствени, още повече, че 2 пъти изпя Stayin’ Alive, но в крайна сметка това не беше проблем.

През цялото време си представях, че са тримата на сцената, макар Робин да се опитва да пее песните по негов си начин и да не наподобява прекалено звученето на Bee Gees, но с голяма надежда очаквам наистина да се сбъднат думите му “I hope next time to come here with Barry”. Изобщо – който го е изпуснал, да следи нова телевизия за записа :)

А аз съм доволен, че една от смятаните за “изгубени” мои мечти намери поне частична реализация :))

Бачкането няма да избяга и си пуснах дивидито One night only на Bee Gees. Фен съм им от както се помня. Изобщо съм закърмен с музика от 60-70те години. Дори като тийн слушах все същите неща наред с нюуейв-а и хеви метъла. Изобщо – меломан – или музикален помияр, който както го нарича. Та тоя концерт ме върна много назад във времето, припомня ми купони, случки, места… и то всяка една песен си има своя-моя история… Страхотна и чудна работа, как се отключва емоция :) И ми е супер тъжно, че не съм успял да се докосна до тях и на живо. И тва е доказателство, че трябва човек да прави нещата без много да му мисли. На Металика не отидох щото (много път, мързи ме) а сега ме е супер яд. Тряя да си правим случки в живота, за да има какво да помним с удоволствие, да няма огорчение и пропуснати мигове… дет викаше Мартин Лоурънс преди няколко дена в лайв-а си по ТВто – “да караме докат паднат колелата” :)
Който поне малко обича Bee Gees тоз концерт е мъстхев :)