Личен блог на Ясен Жеков – дизайн, фотография, ежедневие…
Известно забавяне, дължащо се на пословичният ми мързел. Най-накрая извадих снимките от Казанлък от сушилнята и ето го пътнописчето, малко постно, но не мога винаги да съм перфектен :)
01. Ако не друго в Казанлък има оргазъм. Можете да стигнете до оргазъм като вървите по главната улица, което не е малко за един град. В 8 часа сутринта беше затворено, та не можахме да видим дали името на фасадата отговаря на предлагането вътре…
02. В центъра на града е чисто и подредено, като в повечето центрове на градове.
03. Така и не разбрахме обаче какво символизира бодливия монумент в дъното. По пейките около него седяха не особено добре изглеждащи чичковци с двулитрови бутилки бира и еднолитрови водки… някак нямах желание да проверявам как се отнасят към туристи с фотоапарати…
04. За това пък в Казанлък се правят сайтове. И също може добре да се наблюдава тоталната липса на всякаква визуална култура в нашия многострадал народ.
05. Тук котките се държат като истински котки – гонят гълъби.
06. Може би пристигащата пролет им действа тонизиращо…
07. Най-представителното представителство на Орифлейм, което съм виждал. Симпатично.
08. Казанлъшките рейсъри имат чувство за хумор.
09. В спалните райони няма разлика от всяко друго място в България. Унило и грозно.
010. В по-селските райони нещата изглеждат значително по-различно. Чисто, подредено, градинки, дворчета.
012. Чисто. Изобщо се потвърждава наблюдението, че когато хората са малко и се познават – всеки пази. Когато са много и са анонимни – мърсят и не им пука..
013. Уличното творчество намира поле за изява и в Казанлък.
014. А също и архитектското въображение. Дано поне децата се радват на това произведение.
015. Обиколката не беше в никакъв случай пълна и изчерпателна. Но както казах по-горе – не мога винаги да съм перфектен. За това събитие пристигнахме в Казанлък и там утрепахме няколко часа.
016. Слагам само 2 снимки, защото не са по темата на пътнописа. В интерес на истината Казанлък има добри традиции в моделизма, което автоматично го прави симпатичен град в моите очи…
017. Беше решено прибирането да е по трудния начин – през Шипка, Габрово, Троян, Рибарица, Тетевен… На Шипка група младежи, след като си починаха от качените стълби – друснаха 2-3 хора на плочника. Симпатично.
019. Горе долу по това време започна “златният час” и започнахме да спираме едва ли не на всеки завой, защото Балканът изглеждаше чудесно. Тук се вижда Беклемето, между другото…
021. Тествах и една дребна панорама.
Толкоз за този ден и за този град.
Това е моя личен блог, в който пиша нещата, които ме интересуват или просто искам да споделя. Има теми за дизайн, фотография, ежедневие, пътеписи и настроения - всичко, което ми дойде на акъла.
Текущата тема на блога е дело на Design Disease, за което им благодаря - ние дизайнерите трудно правим дизайн за самите себе си :)
Коментар?