The Last Folder

София – Банско – Лещен – Долен – Доспат – Батак – Пазарджик – София. 500 км. Един ден. Уморително.

В шест часа се бяхме изтреляли с Кирил от София и при първите слънчеви лъчи вече бяхме подминали Дупница. Спряхме на криво място покрай пътя, колкото да хванем розови облаци.

Около отбивката за Рилски манастир пък се появиха първите мъгли край пътя, та пак трябваше да спрем.

След Благоевград пък трябваше да преджапаме едно засланено поле, за да стигнем до реката и да направим по някой мъглив кадър.

Аз пък исках малко по-рано да се появим край Банско, за да мога да хвана огряни само върховете на Пирин.

Не, че съсем успяхме, но пък…

Влизайки в Родопите, леко разочаровани, че още не е настъпила есента, трябваше да се задоволим с глупости за снимане…

Отбихме се до Лещен.

Където вместо културна обиколка със снимки на забележителности, се навряхме в кръчмата за ранен обяд.

Знаейки колко още път ни чака, бързо си тръгнахме и минахме през Долен. Което е същото като Лещен, но малко по-западнало…

Спирах да търся брезички, които бях снимал на предно минаване по този път.

И кривите борове край пътя.

Озовахме се на Доспат. След дълга обиколка на язовира и нищо интерсно за снимане, само се очтчетохме с панорамна снимка от площадката с пейките.

На Широка поляна имаше интересно коренище.

Не е ясно дали заслужава две версии – цветна и черно бяла, но все пак.

Пак там и камък в езерото.

Язовир Батак беше преминат бързо, след като видяхме как Цигов чарк се превръща в Слънчев бряг.

Пазарджик ни посрещна с горящо сметище.

Което, както и да погледнем, си е впечатляващо.