Помня, преди трийсетина години, малката работилница на Славейков, където ме заведе майка за първите ми занимания по авиомоделизъм. Помня, че бях зарибен моментално. Помня специфичната миризма на лепила, инструменти и дърво. След това се оказа, че дядото на Асен е превърнал ателието на тавана в работилница, където правеше корабчета, самолетчета и къщички… Прекарвахме безбройни часове там, сред стърготини и прах. И бяхме щастливи. Както бяхме щастливи и в двореца на пионерите, с неговите тъмни коридори и пак познатата миризма на работилница…

Като при всяко дете – и тази страст някак се преля в други занимания – спорт, игри с тайфата, музика, компютри… През годините се връщах от време на време към моделизма, но никога с нещо завършено.

Това ще бъде серия от постове, където ще пускам по някоя снимка от процеса. Да видим до къде ще го докарам…

Започнах с модел на катер – влекач. Формата на корпуса е по-лесна, няма много извивки. Което, разбира се, не попречи да омажа всичко още в началото. Мислех да изхвърля корпуса и да започна наново. Накрая реших, че така и така се уча – по-добре да продължа и да видя какво ще излезе от цялата работа – колкото и грешна да е тя. Затова снимките започват “от нищото”.

01. Корпусът е обшит. Летвичките са от ребро до ребро, а не цели от носа до кърмата. Със скелет от балса и без истински стапел, всичко започваше да се криви при дълги стрингери и обшивка.

001

02. Корпус.

002

03. Реших, че мога да си направя живота още по-лесен, като престана да ползвам и следвам каквито и да е планове, а просто си измислям какво ще има и какво не.

003

04. Крив корпус и много летвички за обшивка = мноооого шкурене. Лепилото Капчица ползвам като кит – капка лепило в дупчицата и шкурене отгоре.

004

05. Започвам рубката. Имах идеи да направя и интериор, затова вратите трябваше да се отварят. След дълго мъдруване как се правят мънички, мънички панти – реших да ползвам трик от авиомоделистите с депронови самолети. Пантата е парче рентгенов филм, сгънато на две.

005

06. И всъщност трика работи. Малко по малко се опитвам и да правя дребни детайли. Мисля и кое в какъв цвят трябва да е боядисано преди да се залепи за модела. Това всъщност ми е големия проблем – нямам търпение. Искам като направя част – веднага да я залепя и да я видя готова. Решавам да имам едно правило, което да спазвам през цялото време – всички рамки се правят с 45 градуса mitered joints (на български било герунг сглобка, ще си го оставя тук да не го забравя…).

006

07. Първи проби на боя. Определено НЕ мога да боядисвам със спрей.

007

08. Тук някъде изоставам идеята за интериор. Илюминаторите получават черни стъкла. Всички прозорци ще са черни…

008

09. Само като помисля колко решетки, капаци и капачета имам да правя…

009

10. Намерих на улицата тази висулка. Може би ще кръстя корабчето “Окти” и ще я сложа на носа…

010

Най-много ми куца търпението. Искам всичко да стане веднага. Не ми се занимава с дреболии…. И затова продължавам да човъркам. Някои неща ще станат добре, някои неща ще станат отвратителни. Но това, че правиш нещо с ръцете си от нищото, дава уникално задоволство.