Гледах снощи “финала” на кампанията великите българи на БНТ. Трябва да си призная, че през време на кампанията гледах доста скептично на нея. Смятах, че е глупаво, безмислено харчене на пари и странно да се задава подобен въпрос на българския народ. Смятах, че е безумно подобно начинание да се представя под формата на игра със СМСи, като гласуванията за Биг Брадър. Снощи обаче погледнах на цялата работа под малко по-различен ъгъл. Клипчетата, представящи великите българи ме накараха да се замисля за себе си – колко често се сещаме за тези хора, колко познаваме живота и съдбата им. Замислих се нужно ли е в крайна степен да го правим. Еми личното ми мнение е, че е нужно. Общо взето съм противник на популистичните идеи да се гордеем, че сме българи зарад делата на някой друг. Против съм да се тъпанчим по света с идиотизми от рода на “вижте, ние имаме Васил Левски, значи сме велик народ” или “скивайте траките кви златни съкровища са имали, начи ние сме им наследници и сме пичове”. Всеки народ има своя Левски, всеки народ има своя Ботев… всеки народ има своите богати предшественици по едно или друго време – неприлично е да “гордеем” зарад тях. Но определено е полезно да извличаме като хора, като личности, всеки за себе си пример от тези хора. Полезно е знаем тяхния живот и история. Полезно е да възпитаваме децата си в техния светъл пример, в тяхната отдаденост на делото, с което са се захванали. Ако ние като хора се впускаме в собствените си дела с този плам, с който те са работели за общото, обществено благо – тогава и самите ние, а и цялото ни общество ще вървят много напред. Ако всеки от нас вземе нещо мъничко от филатропията на Буров или братя Георгиеви – бедните унас ще намалеят. Ако политиците ни вземат пример от великите българи преди тях – държавата ни ще дърпа напред. Та в крайната сметка – излиза полезно от време на време да се сещаме за великите българи. Не непременно избирайки някой за “най” от тях – просто сещайки се, просто замисляйки се, просто опитвайки се малко поне … да бъдем като тях.