Изминава още една година и е време за равносметка. Годината, в която станах на 30, годината в която се ожених, годината в която имаше и хубави и лоши моменти. Гледайки назад, не беше нито много вълнуваща, нито изпълнена с някакви  черезвичайни обстоятелства (извън сватбата де), но пък не беше и лоша година. Беше година, в която преоткрих фотографията за себе си, година в която дигиталния огледално-рефлексен фотоапарат ме върна в детските спомени на първата екзакта. Година в която постигнах и някои професионални успехи – и малки лични, и по-общи, оценени от хората с които работя. Година, през която френския език от неразбираем бръвеж стана по-познат, по-приятен, мелодичен и близък. Година, в която не намерих нови приятели, но разбрах много неща за “старите”, за техните странности, за техните грешки, за собствените си странности и грешки. Година, която затвърди силното ни желание да опитаме късмета си извън България, желанието да се преборим на по-голям пазар – в търсене на по-добър живот, на по-добра реализация, на начесване на личното его. Година в която намразих още повече държавата България, а обикнах двапъти по-силно страната България. Година в която посетих много местенца, оставали скрити от погледа ми през досегашния ми живот. Посетих и много любими места, преоткрих ги с други очи и се опитах да ги запазя като спомен за предстоящото странстване в чужбина. Странно животно е човек, разделя се трудно с нещата, с които е свикнал – дори  и да не са добри, дори и да го дразнят – някак се приспособява и му е тъжно да си напусне черупката. Нашата си кочинка… най-хубавата на света. Искаше ми се тази равносметка да е позитивна, в новата година да вляза с ясното съзнание, че щом една година е била добра – то и следващата ще е още по-…. Но някак не се получава. Незнам колко са 30 години, незнам дали започваш да гледаш на живота си по-различно, но някак е тъжно когато си отива годината. Разума ми разбира, че съм млад – че живота предстои, хубавите неща са напред – но някак трудно се пускам от комфорта на старата година. Като с кочинката по-горе… :)

Както и да е – най-доброто предстои, както твърди една телевизионна реклама, и нямам намерение да и противореча. Като се замисля, таз година направих не лоши снимки, презентацията със снимки от България и музиката на Исихия (мерси на Пешо Делчев за разрешението да я ползваме) пожъна успех сред приятели и чужденци…. постоянно ме питат защо не я издам да се продава, но някак нямам желание да комерсиализирам нещо толкоз лично и … хмм… “подаръчно”.  Като споменах “направих не лоши снимки” имам предвид именно това “не лоши”, тази година видях и много прекрасни снимки. Прекрасни снимки, които ме вдъхновяват и които ме обнадеждават, че и моите прекрасни снимки предстоят. А какво по-хубаво в едно хоби от очакването …  очакването, че “най-доброто предстои”. Останалите ми хобита обаче страдат. Зарязал съм тотално моделизма – навсякъде се търкалят инструменти и чарколяци за корабчета, самолети – но време и желание нямам. Но и тук има позитивна нотка – и тук нещата чакат естествения си възход и развитие. Това е прекрасното на хобитата, никой не ти дава нареждания какво и как трябва да направиш, никой не ти поставя срокове и рамки. Нещата се случват просто така и удоволствието тогава е пълно.

Та в крайната сметка това беше една добра година за мен, ще видим в следваща съдбата с какво ще ни изненада.

п.с. Сега като чета превю на този текст и виждам, че настроението му се лашка от позитивно към негативно и обратно…. еми такава си беше и цялата година, какво чудно :)

п.п.с. На всичките ми роднини, приятели, познти… или просто непознати желая здраве и успехи през новата 2007!