Бачкането няма да избяга и си пуснах дивидито One night only на Bee Gees. Фен съм им от както се помня. Изобщо съм закърмен с музика от 60-70те години. Дори като тийн слушах все същите неща наред с нюуейв-а и хеви метъла. Изобщо – меломан – или музикален помияр, който както го нарича. Та тоя концерт ме върна много назад във времето, припомня ми купони, случки, места… и то всяка една песен си има своя-моя история… Страхотна и чудна работа, как се отключва емоция :) И ми е супер тъжно, че не съм успял да се докосна до тях и на живо. И тва е доказателство, че трябва човек да прави нещата без много да му мисли. На Металика не отидох щото (много път, мързи ме) а сега ме е супер яд. Тряя да си правим случки в живота, за да има какво да помним с удоволствие, да няма огорчение и пропуснати мигове… дет викаше Мартин Лоурънс преди няколко дена в лайв-а си по ТВто – “да караме докат паднат колелата” :)
Който поне малко обича Bee Gees тоз концерт е мъстхев :)