Винаги съм искал да се повозя с машината на времето и да надникна в миналото. Предполагам във всеки е заложено подобно любопитство, а лично аз до изобретяването на машината го задоволявам със снимки. Дали със снимките от www.lostbulgaria.com или други източници – не е важно. Днешната ни среща с миналото е благодарение на Erhard K. от Германия, който се е поразходил из България в края на 60те и началото на 70те години. Разглеждайки внимателно снимките му, не може да не ни направи впечатление различния облик на София и на морските ни курорти от онова време. Не може да не се промъкне и капчица носталгия – разбира се не по режима, а по външото му изражение. Чистите улици, цветните улици, шарените хора, зеленината. Днес София се е превърнала в мегаполис от източен вид, зеленината отстъпва пред ярките цветове на новото строителство и безумните идеи на архитектите. Прозорците някак безжизнено гледат с пластмасовите си рамки, а колите изпълват останалото пространство, избутвайки хората. Те пък вървят намусени, всеки със собствените си проблеми и тревоги. София – хем е същата, хем е много различна. И не мога да кажа, че сегашната повече ми харесва, не мога да кажа, че последните 20 и кусур години се отразиха благотворно на родния ми град, както и на цялата държава. Което е жалко, защото почнем ли да тъгуваме по миналото – трудно строим бъдещето. Все едно, приятна разходка с машината на времето на Erhard K. Обърнете внимание на детайлите – регулировчици с бели ръкавици, тротоарите, спирките, трамваите, неповторимата типография на табелата “рибарско селище” – изобщо, хубав повод за анализ на сегашното, миналото и бъдещето.