Няма да лъжа, че снимките са нови, напротив – на три години са и единствената причина да напиша този фотопис е инспирирана от блога на Евгени Динев. Рекох си, че е хубаво тези неща да се блогват, поне да остават някъде, а не да избледняват малко по малко само в спомените. Да не говорим, че преди време си имах такава секция в блога и съм писал някои неща там, ама що го зарязах, не знам … И така:

Февруари имаме навика да взимаме по няколко дена отпуска и да се отправяме към морето за кратък релакс в някой хотел, за предпочитане с басейн. Аз лично обожавам зимното море, т.е. обожавам морето по всяко време, но зимно време усещането е различно, много по-лично и истинско… Тази година зимата като че ли си беше отишла по-рано и първите лебеди вече играеха своя брачен танц в тръстиките на Алепу:

Леко се стряскаме на бетонните извращения на Дюни, непонятна ми е пасивността на държавата по отношение на опазването на природните си красоти. Толкова ли е трудно всички тези хотели да са на стотина метра навътре в брега, дори и да разрушат някой и друг “хабитат” (да ме прощават еколозите за светотатството, ама нека сме реалисти), а самата плажна и изобщо брегова ивица да остане за всички?

Морето обаче е неподвластно на тази суета и по собствен начин вае пясъка и създава неповторими склуптури:

Нахлуваме в Синеморец, но само за минутки, да се полюбуваме на устието на Велека, още път ни чака:

И ето, след още малко сме на Силистар. Никога не бяхме ходили там, само бяхме чували колко страхотно място е, та решихме, че февруари месец, далеч от туристите и караваните ще е добро време за разходка:

Хора няма в никоя посока, само следите на безименен пес се губят в пясъка:

Скалите са интересни и се опитвам да намеря място от където да си разкрият фотогеничността, но нито светлината я бива, нито мене кой знае колко:

В края на плажа се покатервам към скалите, ама перспективата да си пътувам мокър на обратно ме отказва:

Морето се очиства от боклуците, но брега чака хората:

След кратко топване на краците по плажа, тръгваме обратно, само за да почнем да спираме край пътя за гледки като тази:

Тази:

Чак ти се приисква да намериш нещо цветно, да разбиеш този синьо-зелен безкрай:

Докато морето и небето се изпълват с изумрудено:

Време е, обаче, да бързаме за Поморие, там от стаята ни чака залеза:

За да ни пожелае лека нощ и да се върнем пак през Февруари: