Майкъл Крайтън - Състояние на СтрахСкоро не бях чел нищо на Крайтън, ама ми похвалиха таз книга, пък и понеже колкот и да е ми е интересна ситуацията с глобалното затопляне и промените в климата – реших да си я купя. Останах много приятно впечатлен от Крайтън за пореден път. Чудесно действие, напрегнати ситуации, странни на моменти решения по отношение на героите и случките. Чудиш се “тоя що го остави жив сега, пък да го утрепа по-късно, без да е важен за сюжета герой”… абе общо взето някак нетрадиционен похват към писането – а пък и съвсем “крайтънов”.

Действието на книгата си е нормален екшън, с включени доста правдоподобни научни отметки, факти и личности – нещо като книгите на Дан Браун. Независимо от това, че претендира да е просто поредния нучнопопулярен роман, “Състояние на страх” повдига доста въпроси за научните разкрития, вещаещи края на света заради глобалното затопляне. Задава доста въпроси за уменията ни да разбираме климата и неговите промени, задава въпроси за способността ни да интерпретираме данните, и най-важното – за различните начини КАК да интерпретираме данните.

В крайната сметка генералните изводи от книгата са си за всеки. Личното ми мнение е, че в нея има много истина. Замърсяването на природата е факт, но ние не знаем точното значение на този факт. Глобалното затопляне е недоказано явление, може би единствено се наблюдава в големите градове, докато извън тях има и леко застудяване. Отдръпването на ледниците също е спорен феномен, тъй като има научни данни за много малка част от тях – пък и отдавна е доказана цикличността на подобни феномени, продължаваща хилядолетия. Истината е някъде по средата, както винаги – но нека се замислим – дали е по-добре за един учен, фондация, организация да работят тихо като мишки с по 50 хиляди долара годишна заплата, или е по-добре да вдигнат вой до небето за промените в климата и да разполагат с милиони за научна работа? Нека се замислим за радетеля на глобалното затопляне Ал Гор, който има къща с 20 бани, ползва електроенергия за 30 хиляди долара годишно на същата таз къща и поръчва най-редките, застрашени видове риба за трапезата си. Нека помислим дали докато той беше вицепрезидент америка не беше най-големия замърсител и какви са били неговите действия тогава…

Та… както казах – изводите всеки си прави сам, най-малкото пък на базата на някакъв роман. Но чрез романа и въпросите в него, чрез съпоставянето на новините, и изобщо на цялата информация – човек вече може да мисли.

Та оценката ми за книгата е – препоръчителна. Намира се във всяка книжарница – благодарение на БАРД.