Историята винаги ми е била слабост, затова от дълго време исках да купя цялата поредица с “митовете” написана от Божидар Димитров. В момента чета тази:

и се замислям…

Митологизирането на историята е лесно нещо, колко от нас доукрасяват чутото, когато го препредават наляво надясно… след това другия вкарва нещо от него в разказа и т.н. След 10тия преразказ ако първоизточника чуе историята ще се чуди и мае за какво става въпрос. По същия начин и митовете в историята са се вкоренили яко в съзнанието ни. Годината на основаване на България, делото на Кирил и Методий, Крумовите закони – митове, звучащи интересно, по научному строго, пък и авторитетно зарад хората написали ги. Не може обаче човек да не се замисли върху другата дилема – защо трябва да вярваме пък на версиите на Божидар Димитров – той също анализира същите извори като останалите. Авторитета му е безпорен за мен, като историк и човек, но в крайна сметка изводите му са толкоз различни от цялата досегашна (учена от нас) история, че … стои много странно. И е редно да се запитаме – как циркулира информацията около нас, как я възприемаме, как я интерпретираме и как реагираме на нея. Поня – водил съм люти спорове за това, дали трябва да превъзнасяме толкоз много св.св. Кирил и Методий при положение, че те са създали азбуката (и то не таз на която пишем в момента – тя е от Климент Охридски) по заръка на византийския император за Великоморавския княз Ростислав (май). Така съм чел, така съм учил, на базата на това съм градял аргументите си в спора. Оказва се, че това не било съвсем така, ми точно инак… е как човек да вярва на историята – и на кой точно историк? При всички положения книгата е “мъст хев” – пазарувайте :)