Решили, моляти се, нашите политици да се съобразят с европейския съюз и да въведат забрана за пушене на обществени места. Пълна простотия!! Нямах нищо против при миналогодишния закон за разделяне на заведенията на салони за пушачи и непушачи. Нямах нищо против забрана за пушене на работното място… Ама пълна забрана на обществени места??? Уат дъ фак? Кой ще ходи по ресторанти и барове вече? Кой ще им дава хляб на тия заведения? Ще работят “на черно”… пак изкуствено ще поставят едни хора извън закона… за чий? За здравето на нацията ли??? Тъпанари недни – каква демагогия е това, просто не е истина… Грижим се за здравето на хората, а същевременно даваме луди пари за производството на тютюн. Дават се дотации, подпомагат се прозиводителите, първи са шляканите политици долу при турците по избори? Кво здраве, кви пет лева… Че грижат ли се за здравеопазването ни? Забрани ще слагат… Ама много съм бесен. Акцизи на алкохола наслагаха, акцизи на горивата до небето, петрола падна от 80 на 55 долара – ама някой да е чул за намаляване на цените с 30%? Напротив, сия газЪ се бил увеличил и затва и парно и сичко лети до небето. Дядото дето пече по 50 литра ракия на година, ще тряя да плати по 4 кинта на кило акциз – и няма де да избяга, а тия кат цар Киро напраиха пачки до небето – сички ги знаем, ама никой нищо не прави по въпроса. Еба си и малоумната държава, еба си и малоумните политици, еба си и малоумниците и ние дето сме, че ги търпиме…

Bee Gees

16 Jan 2007 В: Музика / Кино

Бачкането няма да избяга и си пуснах дивидито One night only на Bee Gees. Фен съм им от както се помня. Изобщо съм закърмен с музика от 60-70те години. Дори като тийн слушах все същите неща наред с нюуейв-а и хеви метъла. Изобщо – меломан – или музикален помияр, който както го нарича. Та тоя концерт ме върна много назад във времето, припомня ми купони, случки, места… и то всяка една песен си има своя-моя история… Страхотна и чудна работа, как се отключва емоция :) И ми е супер тъжно, че не съм успял да се докосна до тях и на живо. И тва е доказателство, че трябва човек да прави нещата без много да му мисли. На Металика не отидох щото (много път, мързи ме) а сега ме е супер яд. Тряя да си правим случки в живота, за да има какво да помним с удоволствие, да няма огорчение и пропуснати мигове… дет викаше Мартин Лоурънс преди няколко дена в лайв-а си по ТВто – “да караме докат паднат колелата” :)
Който поне малко обича Bee Gees тоз концерт е мъстхев :)

Болен съм… вече 3 седмици ме боли гърло, без никаква очевадна причина за това. Нито хрема имам, нито отпаднал се чувствам, сливиците уж наред, ларинкс, хранопровод чисти, пък гърлото зачервено и боли. И не минава с никакви илачи. 3 седмици е голяма досада човек да го боли гърло, еле па с наща болнична система. Добре, че има частни клиники, където можеш да си платиш и поне да не чакаш по 100 часа пред кабинета, но и там нещата не са розови… щото докторите тряя да са доктори, а те са станали бизнесмени – както казваше една позната докторка. Както и да е, чакам утре следобед да ми излезне някакво микробиологично изследване на секрет от гърлото да видим какво ще се покаже там – надявам се да покаже нещо, защото 3 седмици да не знаеш какво ти е, а нещо да те боли е стресиращо – нищо, че е безобидна болка в гърлото…. мда – оплаках се, сиа да работим :)

Изминава още една година и е време за равносметка. Годината, в която станах на 30, годината в която се ожених, годината в която имаше и хубави и лоши моменти. Гледайки назад, не беше нито много вълнуваща, нито изпълнена с някакви  черезвичайни обстоятелства (извън сватбата де), но пък не беше и лоша година. Беше година, в която преоткрих фотографията за себе си, година в която дигиталния огледално-рефлексен фотоапарат ме върна в детските спомени на първата екзакта. Година в която постигнах и някои професионални успехи – и малки лични, и по-общи, оценени от хората с които работя. Година, през която френския език от неразбираем бръвеж стана по-познат, по-приятен, мелодичен и близък. Година, в която не намерих нови приятели, но разбрах много неща за “старите”, за техните странности, за техните грешки, за собствените си странности и грешки. Година, която затвърди силното ни желание да опитаме късмета си извън България, желанието да се преборим на по-голям пазар – в търсене на по-добър живот, на по-добра реализация, на начесване на личното его. Година в която намразих още повече държавата България, а обикнах двапъти по-силно страната България. Година в която посетих много местенца, оставали скрити от погледа ми през досегашния ми живот. Посетих и много любими места, преоткрих ги с други очи и се опитах да ги запазя като спомен за предстоящото странстване в чужбина. Странно животно е човек, разделя се трудно с нещата, с които е свикнал – дори  и да не са добри, дори и да го дразнят – някак се приспособява и му е тъжно да си напусне черупката. Нашата си кочинка… най-хубавата на света. Искаше ми се тази равносметка да е позитивна, в новата година да вляза с ясното съзнание, че щом една година е била добра – то и следващата ще е още по-…. Но някак не се получава. Незнам колко са 30 години, незнам дали започваш да гледаш на живота си по-различно, но някак е тъжно когато си отива годината. Разума ми разбира, че съм млад – че живота предстои, хубавите неща са напред – но някак трудно се пускам от комфорта на старата година. Като с кочинката по-горе… :)

Както и да е – най-доброто предстои, както твърди една телевизионна реклама, и нямам намерение да и противореча. Като се замисля, таз година направих не лоши снимки, презентацията със снимки от България и музиката на Исихия (мерси на Пешо Делчев за разрешението да я ползваме) пожъна успех сред приятели и чужденци…. постоянно ме питат защо не я издам да се продава, но някак нямам желание да комерсиализирам нещо толкоз лично и … хмм… “подаръчно”.  Като споменах “направих не лоши снимки” имам предвид именно това “не лоши”, тази година видях и много прекрасни снимки. Прекрасни снимки, които ме вдъхновяват и които ме обнадеждават, че и моите прекрасни снимки предстоят. А какво по-хубаво в едно хоби от очакването …  очакването, че “най-доброто предстои”. Останалите ми хобита обаче страдат. Зарязал съм тотално моделизма – навсякъде се търкалят инструменти и чарколяци за корабчета, самолети – но време и желание нямам. Но и тук има позитивна нотка – и тук нещата чакат естествения си възход и развитие. Това е прекрасното на хобитата, никой не ти дава нареждания какво и как трябва да направиш, никой не ти поставя срокове и рамки. Нещата се случват просто така и удоволствието тогава е пълно.

Та в крайната сметка това беше една добра година за мен, ще видим в следваща съдбата с какво ще ни изненада.

п.с. Сега като чета превю на този текст и виждам, че настроението му се лашка от позитивно към негативно и обратно…. еми такава си беше и цялата година, какво чудно :)

п.п.с. На всичките ми роднини, приятели, познти… или просто непознати желая здраве и успехи през новата 2007!

http://www.save-darina.org

24 Dec 2006 В: Разхвърляни

Винаги околко Коледа и Нова година се активизира естествения порив на българина да помага, да подпомага, да е съпричастен. Нямам идея дали това се дължи на криворазбрано чувство на отговорност, дали дългите години тоталитарен атеизъм са причината само около празници хората да влизат в църква, да палят свещ и да даряват бедните и хората в беда. Дали причината са медиите, дали някакви хора, опитвайки се да извличат дивиденти от този коледен дух. Но факта е факт – а може би най-трогващия, пък и най-известния случай от последните седмици (поне) е случая с 3годишната Дарина. Писмото на нейната сестра Лора, отклика, който това писмо получи в интернет, активизирането на хората, обществата (онлайн и офлайн) и институциите са обнадеждаващи за това, че българина е в крайната сметка добър човек. Посетете сайта http://www.save-darina.org ако имате възможност – подпомогнете семейството, разкажете на приятели, всичко е помощ – тя не се изразява само с пари…  Но нека не забравяме все пак, че още мнооого хора се нуждаят от нашата помощ и тя не трябва да се проявява само около коледа.  

Къде попаднах?

Това е моя личен блог, в който пиша нещата, които ме интересуват или просто искам да споделя. Има теми за дизайн, фотография, ежедневие, пътеписи и настроения - всичко, което ми дойде на акъла.

Текущата тема на блога е дело на Design Disease, за което им благодаря - ние дизайнерите трудно правим дизайн за самите себе си :)

June 2021
M T W T F S S
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930