The Last Folder

Ам немога да се съглася да ми зимат от догодина пари за гражданска отговорност “важаща на територията на европейския съюз”. За чий ми е тая полица, като никво намерение нямам да насъсквам астрата по-западно от калотина? А и да имам – штряя да минавам през Румъния, щот за Сърбия пак ше тряя зелена карта… Ам непонятно ми е как клякат наще под натиска на икономическите лобита – в скучая застрахователните – първо за насилствената смяна на номерата, сега за застраховките. Тва са пари на вятъра мааму стара… Пари, които реално не работят за мене, пари, с които не купувам реална услуга а “възможност” за такава. Е, аз искам да плащам за свършена работа, а не за възможността да ми бъде свършена такава. Напрао ставам антиглобалист понякога :(

Историята винаги ми е била слабост, затова от дълго време исках да купя цялата поредица с “митовете” написана от Божидар Димитров. В момента чета тази:

и се замислям…

Митологизирането на историята е лесно нещо, колко от нас доукрасяват чутото, когато го препредават наляво надясно… след това другия вкарва нещо от него в разказа и т.н. След 10тия преразказ ако първоизточника чуе историята ще се чуди и мае за какво става въпрос. По същия начин и митовете в историята са се вкоренили яко в съзнанието ни. Годината на основаване на България, делото на Кирил и Методий, Крумовите закони – митове, звучащи интересно, по научному строго, пък и авторитетно зарад хората написали ги. Не може обаче човек да не се замисли върху другата дилема – защо трябва да вярваме пък на версиите на Божидар Димитров – той също анализира същите извори като останалите. Авторитета му е безпорен за мен, като историк и човек, но в крайна сметка изводите му са толкоз различни от цялата досегашна (учена от нас) история, че … стои много странно. И е редно да се запитаме – как циркулира информацията около нас, как я възприемаме, как я интерпретираме и как реагираме на нея. Поня – водил съм люти спорове за това, дали трябва да превъзнасяме толкоз много св.св. Кирил и Методий при положение, че те са създали азбуката (и то не таз на която пишем в момента – тя е от Климент Охридски) по заръка на византийския император за Великоморавския княз Ростислав (май). Така съм чел, така съм учил, на базата на това съм градял аргументите си в спора. Оказва се, че това не било съвсем така, ми точно инак… е как човек да вярва на историята – и на кой точно историк? При всички положения книгата е “мъст хев” – пазарувайте :)

Е, хайде да ми е честит новия блог. Тоест първия ми блог, но това са подробности. Даже смятам да оставя любимото на всички програмисти “хелоу уърлд” като заглавие на първия си пост тук. В крайна сметка е забавно, преди петнайсетина години се хванах да уча разни програмни езици, стигнах до показването на тоя надпис на екрана и … 15 години по-късно ми бяха необходими 2 часа и задълбочено четене на документацията за да подкарам тва чудо, което… както знаят всички подкарали го вече – е елементарно Е както и да е, прятно бложене с мен, ще видим какво ще стане в последствие.